Горан Брегович пред bTV: Все още съм в циганската работа

Никой не му казва Горан, всички го наричат Брега. Когато го попитах каква музика има в айпода си, каза, че има и нашенския оркестър "Карандила". Като изключихме камерите ме погледна хитро и ми каза: "Ти как очакваш музикант да слуша чужда музика? Та дори и гинекологът, който работи с най-хубавото нещо на света, след края на 8-часовия работен ден не иска да продължава да работи!".

Интервю на Петя Дикова с Горан Брегович:

Благодаря, че ни приехте тук.
За мен е удоволствие.
 
Ние сме в Белград... Ако можехте да направите паралел между Белград, Сараево и Париж, къде е сърцето Ви и къде - душата?
В Париж бях в изгнание. Тук имаше война и аз трябваше да отида някъде. За мой късмет това беше Париж. Там работих по "Аризонска мечта" с Кустурица. Париж има дългогодишна история да приема артисти, които бягат от родината си - руски и скандинавски писатели, испански художници....

Аз съм си момче от Сараево. Вече дори не знам колко точно са държавите, които се родиха от старата Югославия и разбира се, това никога няма да се случи с България - изведнъж родината ти да изчезне... Тогава разбираш, че родината е всъщност въпрос на емоция, а не на география или политика. Затова не ме интересува, че трябва да си покажа паспорта на няколко граници.

Горан Брегович е роден в Сараево преди 64 години, майка му е сръбкиня, баща му - хърватин. Казва, че Париж е едно от малкото места в света, където да си югославявнин не означава задължително да си джебчия.

Какъв е вкусът на социализма и на комунизма?
По комунизма съм свирил на няколко концерта в България. Тогава видях разликата. Вашата полиция беше доста по-сурова. Поне спрямо рокендрола. Като че ли нашият комунизъм беше по-гъвкав от българския. Но според мен, ако погледнете назад, това е най-хубавият период, който сме имали в историята - безплатно образование за всички, социални осигуровки за всички, имаше работа за всички...

Ако бяхте завършили социология и философия, които записвате в университета, какво бихте ми преподали по Марксизъм?
Сега ще ти кажа някои идеи на Карл Маркс, които работят и днес, като плановата икономика. Това е Китай. Ако държавата реши даден град да произвежда копчета например. Това копче със сигурност идва от един град в Китай, както и 90% от всички копчета в света. Нищо не може да спре една държава, когато тя реши да прави планова икономика. Това е идея на Карл Маркс.

Добре, споменахте копчета. "Ако бях бяло копче", тогава какво?

"Ако бях бяло копче" е името на първия албум с групата „Биело дугме" - в превод бяло копче, с която Горан господства сцените в бивша Югославия от 1974-а до 1989-а.

Това беше леко порнографска песен. Ако можеше да бъда бяло копче, ти можеше да ме откопчаеш или закопчаеш до прелестите си. Песента беше за това. Баща ми беше военен, полковник, а майка ми беше касиерка. Семейството ни беше типичната средна класа. Вкъщи се слушаше нещо между традиционно и Сан Ремо. Но отрано започнах да свиря на китара с по-големите, защото бях добър. Тогава започнах да свиря в стриптийз барове. Бях 17-годишен.

Знам за този период. Какво представляваха стриптийз баровете тогава?
По комунизма стриптийз баровете бяха като убежище за артистите. Там се запознах с някои доста влиятелни хора. Свирех там не само заради голите момичета. Но пък от друга страна, ако видиш толкова много голи момичета на 17-годишна възраст, си казваш: "Господи, пратил си ми работа, която е истинско удоволствие!" ... Сякаш получих съобщение от него: "Брегович, много ще се забавляваш с това, което правиш!"  

Ами първата Ви цигулка - беше ли трудно за семейството да си позволи да Ви купи цигулка?
Баща ми свиреше на цигулка, искаше аз да стана цигулар, понеже той не е станал професионален музикант заради армията. Но пък изведнъж разбираш, че момичетата предпочитат китаристи.

Защо? Защото е по-секси?
Не знам защо. Трудно е да намериш обяснение за нещата, които жените правят.

Във втори клас Брегович е изключен от музикалната школа (класа по цигулка), уж заради мързел и липса на талант.

Родителите подкрепяха ли Ви?
Спомням си, че когато донесох първия си хонорар от музика, татко ми каза: "Надявам се, че няма да се занимаваш с тази циганска работа!" Аз все още съм в циганската работа.

Ами майка Ви? Не Ви е разрешила да се запишете в училище по изкуства?
Аз рисувах добре и сестрата на майка ми, тя беше медицински работник, работеше в службата, където преглеждат ученици. Каза на майка ми, че в художественото училище всички са хомосексуалисти. И майка ми каза: "Не, без хомосексуалисти!"

Това ли беше най-лошото, което можеше да се случи на детето й?
Почти най-лошото.

Брегович казва, че единственият му стремеж по онова време е бил да остави следа и да не влезе в затвора.

Затова, когато комунизмът си отиде, си отиде и мотивацията на мнозина артисти. Цялото поколение на филмови режисьори, писатели изгубиха мотива си. Дори рокендролът на Изток по онова време беше много по-важен от рокендрола на Запад. Не като музика, а като социален феномен.

Ами косата Ви? Някой опитвал ли се е да Ви подстриже тогава?
Да, в началото, защото се считаше за твърде западно. Бяха щури времена. 

Кое е най-щурото нещо, което сте правили в живота си?
Ааа, като си рокаджия правиш много щури неща в живота си. Може би най-щурото беше... Преди няколко години се покатерих на една череша и паднах. Да, през 2008-ма... Счупих си две ребра. Това беше наистина абсурдно нещо, едно от онези глупави неща, които правиш в живота си, без да знаеш защо. Цяла година ходих с метални пластини в гърба. Но вече съм добре. Е, не ставам за акробатичен секс.

Как станахте идол, абсолютна икона в Източна Европа? Какъв беше пътят Ви?
Предполагам, че е малко чудо. Трябва да е било чудо. Няма обяснение за него, защото аз идвам от толкова малка музикална култура. Тук нямаме нищо оригинално, повлияни сме от големите култури като италианска, румънска, хърватска, българска, албанска, гръцка... Ние нямаме много оригинални неща. Това е еклектична музика и като излезеш, те те приемат като Франкенщайн с отделните парчета. Така се случи, че в света просто има любопитство за малките култури.

Защо решавате да напуснете "Биело Дугме", когато групата е на върха?
Защото ми писна. А и войната беше започнала. Знаете ли, когато свирихме на големи концерти, първите знаци за национализъм и война станаха видими на нашите концерти.

Как така?
Нали знаете как започва един рокендрол концерт? Тъмно е, излизаш в тъмнина и изведнъж светлините грейват. Спомням си един концерт, тук в един сръбски град... И в тъмнината, вместо да викат нещо друго, те започваха да викат "Сърбия, Сърбия!!!" И когато прожекторите светваха, виждахме знамената, сръбските знамена. След това бяхме в едно хърватско градче, стана същото обаче с "Хърватия, Хърватия"... Светват прожектори и гора от знамена. Затова напуснах "Биело Дугме", защото не ми харесваше да свиря в тази атмосфера.

Ако не беше войната, аз вече си бях купил къща на адриатическия бряг, щях да стана рибар. Лятото преди войната лових риба и се учих как да бъда пенсионер.

Вие никога не може да се пенсионирате, нали?
Аааа, ако не беше войната, аз щях да съм станал един перфектен рибар на брега на Адриатическо море. Знам как да ловя риба.

Това щеше ли да бъде достатъчно? Ами адреналинът? Нямаше ли да Ви липсва?
Не, вече ми беше омръзнало. Беше ми омръзнала тази потребност на рокендрола да усилва всичко, да му придава повече грандиозност. Това правя и сега. Нищо от онзи шоубизнес не е останало на концертите ми. Само музика. Чао. Седя си там, давам малки знаци на музикантите си, пийвам си малко и това е.

Но милиони хора си мечтаят за това, което Вие сте имали - момичетата, феновете, огромната слава, наркотиците, алкохола, автографите...
Не можеш да правиш това цял живот. Дори и хайверът омръзва след известно време. И тогава искаш сирене по шопски. То ти е по-вкусно.

Брегович смята, че въпреки разрушителната си сила, войната играе важна роля за цивилизацията, защото мобилизира най-доброто и най-лошото у хората. Затова музикантът се радва, че познава почти всички военни престъпници от Босна. И напомня, че без войната би бил просто един пенсиониран рокаджия.