На 18 март всяка година, в един и същи час, 1300 майстори готвачи пристигат в 1000 различни страни, за да приготвят специална вечеря за отбрани гости. Всички те са последователи на великия кулинар Алан Дюкас – единствения майстор готвач в света, който управлява едновременно три ресторанта с по три „Мишлен” звезди в света. Постижение, което в света на кулинарното изкуство е нещо изключително.
За първи път в България също се подготвя подобна вечеря. За нея специално пристигна от Франция един от последователите на Дюкас – шеф Филип Арди.
За него френската кухня е като опера. Ордьовърът първо привлича вниманието, основното ястие е сърцевината и развитието, а заключението - десерта.
В кухнята на френското посолство той сготви вечеря с много любов, по френска рецепта, но с български продукти.
И ако се чудите какво пък толкова готви един френски кулинар, ето!
Първи ордьовър: Гъши дроб от ямболския край и макарон с четири подправки
Втори ордьовър: Запечено филе от пъстърва с хайвер от сивен, хрупкави сезонни зеленчуци, фина емулсия от мащерка
Основно: Птиче бон филе на тиган в сос сюпрем и горски аромати
За десерт: Нектар от тъмен шоколад, бито маскарпоне с ендрише, аромат на мента
Арди избира български продукти, но не защото не може да намери френски тук, а защото според него най-голямото майсторство е да сготвиш френска кухня с местни продукти, където и да си.
Ресторантът на Филип във Франция е носител на една звезда от ранга Мишлен. Тя се присъжда от тайно жури, което класира най-добрите ресторанти в света и ги награждава с мечтаните една, две или три звезди. Сигнал за качество, уют и вкусна храна на най-високо ниво.
„Във Франция има около 120 000 ресторанта. От тях 500 са с една звезда, 26 с три звезди и около 70 с две звезди. Как един ресторант получава звезда винаги е било мистерия.
Ресторантът трябва да има душа.
И нещото, което го различава от другите ресторанти са хората, които работят в него. Атмосферата, която се придава. Да имаш една звезда преди всичко представлява качество. Качество на гостоприемството - как ще те приеме клиента. Качество при избора на продуктите, качество и на топлинната термо обработка в строгите бих казал правила на френското кулинарно изкуство.”- разказва Филип.
Е..в България все още си нямаме такъв ресторант.
"Льо Маскаре" е абсолютният пример за ресторант, който съчетава всичко, от което човек се нуждае за върховна наслада на сетивата. Прилича на имение във френската провинция.
Отдалечен, спокоен и подходящ за перфектния уикенд далеч от шума на града. Вторият етаж е превърнат в уютен хотел с няколко стаи.
Преди 20 години французинът идва у нас за пръв път.
Тогавашния ни посланик, с когото са родом от един град, настоява той да дойде и да стане личен негов готвач. Арди казва, че на такава покана е трудно да се откаже. Преживява тук едни от най-хубавите моменти в живота си. А определението, което дава за страната ни е „шампанско от свобода”.
В един неслучаен ден, в ресторант близо до посолството, по време на вечеря среща свой познат – тогавашният директор на френското училище.
Той вечеря с обещаващата балерина Надя – която впоследствие става съпруга на Филип.
Според Надя, онзи момент тогава, в малкия ресторант, не бил просто любов от пръв, а от моментален поглед. И от тогава никога не са се разделяли.
А Филип, освен че останал поразен от красотата на българката, разбрал и колко е организирана. И това й качество всъщност адски го впечатлило. Надя обаче казва друго, че след като му сготвила веднъж - българката съблазнила френския готвач не само с красота, но и с българска традиционна кухня.
От френско-българската им любов се раждат две деца – момиче, Калина, и момче Еруан - кръстено на британската баба на Филип. Много от рецептите и триковете, които днес той използва в ястията си, научил именно от баба си. За това и много искал да кръсти сина си на нея.
„За нас най-прекрасните моменти са, когато в къщи непрекъснато се готви и нашите деца са едни малки инспектори от гида Мишлен. Много обичат гурме кухня, обичат да участват с нас и нашето най-голямо удоволствие е да се правят красиви маси, да се пробват ястия от цял свят. Това е нашето удоволствие. Критикуват, някой път участват с промени и предложения.” – разказва Надя.
В общия им ресторант тя се грижи внимателно за уюта и декорирането на всяка маса. Веднъж дошли, клиентите да нямат търпение да се върнат. Но за това е нужна чиста доза креативност, която Надя има в количества. Понякога пише красиви фрази и поеми за редовните клиенти или пък приготвят хлебче с неговото име. Все трикове, които могат да трогнат и поласкаят всеки.
Според Филип
търпението, упорството, куража и скромността в големи дози
са качествата, които правят добрия майстор готвач. Питам „Защо скромност? Та нали френските готвачи са известни с дръзкия си вид и самочувствие?” А той ми казва: „Защото един готвач никога няма да изучи всичко, което световната и френската кухня са могли да измислят.”
А на вас ако ви се прииска да си хапнете от менюто по-горе ще ви издам една тайна: сосът „сюпрем” се вари цели два дни!
Е..изглежда всяко изкуство, макар и кулинарно, изисква време и жертви...
