Сюзън Грийнфилд е баронеса, писател, невролог. Тя е научен сътрудник в Оксфорд с над 30 почетни степени и първата жена президент на Кралската институция на Великобритания. Активно участва в кампании в подкрепа на жени, които искат да се занимават с наука.
Баронеса Грийнфилд е в България за първи път, за да представи книгата си, посветена на съвременните технологии. Според нея те променят идентичността ни.
Интервю на Кристина Газиева:
Завършила сте философия и психология, защо решихте да се насочите към неврологията - съвсем различна наука?
Моята кариера е доста необичайна за един невролог. Всъщност в гимназията на 16-годишна възраст започнах да изучавам латински, старогръцки, история и математика. Тогава мразех научните дисциплини, защото смятах, че в науката има само сухи факти и никакви идеи.
Затова се запалих по философията и някак си започнах да търся отговори на вечните големи въпроси - кое различава едно човешко същество от друго? Имаме ли такова нещо като свободна воля. Какво е съзнанието? И смятах, че отговор на тези въпроси може да се даде по пътя на философията, но установих всъщност, че по пътя на неврологията мога по-лесно да намеря отговорите.
Какво е да бъдеш жена учен във Великобритания? Как реагират мъжете на жените учени?
Това е много интересен въпрос. Според мен все още е трудно за жените учени в Обединеното кралство. Въпросът е, че когато човек е млад, не вижда проблем. И то е, защото една млада жена учен не представлява заплаха за мъжете, защото мъжете обичат да се заобикалят от харем от жени, които са млади и се подчиняват повече. Проблемът идва тогава, когато ти реализираш свои идеи, които до известна степен хвърлят ръкавицата на онова, което твърдят мъжете. Ето тогава те започват да се чувстват уязвими, застрашени по някакъв начин. Особено когато се случи жената да спечели спора.
В последните години баронеса Гринфийлд изследва начина, по който съвременните технологии влияят върху мозъка ни и го променят. Според нея те създават паралелна реалност, в която обаче истинските взаимоотношения липсват.
Вие имате ли Фейсбук профил?
Никога не съм имала профил.
Защо?
Защото аз имам реални приятели и животът е толкова динамичен, че не ми остава време да направя една торта, да я снимам и да я пусна в мрежата.
И все пак какви качества губи човекът, когато използва прекомерно много социалните мрежи?
Да, доста неща се случват, когато се прекалява със социалните мрежи, те наподобяват шоколада. Никой не би упрекнал никого, че от време на време хапва парченце шоколад, но и никой не би препоръчал човек да се храни само и единствено с шоколад. Вземете един млад човек - ако той прекарва времето си във Фейсбук, кога ще се научи на истинско междучовешко общуване? А тези неща човек, ако не ги репетира, няма как да му се отдават добре. И по този начин още по-редки ще станат разговорите лице в лице. Ще говориш с палците си, с които пишеш в мрежата, а не с устата си.
Звучи страшно!
Да, това е факт. И всъщност ние трябва да решим дали го харесваме или не и ако не го харесваме, трябва да решим и какво да правим срещу него.
Каква е правилната употреба на социалните мрежи, за да не стигаме до тази ситуация?
Няма как да определиш нещо като само добро или само лошо, въпросът е какво искаш да постигнеш в този живот и за това казвам, че социалните медии не са цел, те са път към целта. Аз предполагам и това твърдя, че те трябва да бъдат част от една огромна палитра от възможности за общуване, междучовешко общуване. И би трябвало да намерят своето място наред с разговорите лице в лице.
В изследователската си дейност Сюзън Грийнфилд се занимава не само с влиянието на съвременните технологии в 21 век. Една от мечтите й е да открие лек за заболяванията Паркинсон и Алцхаймер.
Човекът с рак например си е все същият човек. Но ако имаш близък с Алцхаймер, имаш усещането, че си загубил онзи, когото си обичал. Тоест човешкото измерение на тази болест, е много по-голямо от която и да е друга страшна болест. И никой от нас не е застрахован.
А извън работата си баронесата е всичко друго, но не и домакиня.
За деня ми някой хора могат да кажат, че много работя. Да, и събота, и неделя пиша книги, но това е нещо, което на мен не ми изглежда като работа, това е нещо, което ме зарежда и е много приятно. Но например готвенето и градинарството, ето тях разглеждам като истинска работа, а други хора го възприемат като удоволствие.
Точно това беше следващият ми въпрос, дали обичате да готвите?
Мразя, мразя да готвя, обаче много обичам да си хапвам и това е страхотна дилема!
В много онлайн медии пише за вас, че второто нещо, с което ви свързват, е червеното червило. Защо, това някакъв тип ваша традиция ли е?
Обичам червено червило, имам и други цветове червила, но предпочитам това. Ето още едно предимство на това да не си в социалните мрежи е да не знаеш какво говорят хората за тебе, нали?!
Всичко звучи толкова вдъхновяващо, коя е най-голямата ви мечта?
Да намеря лек за Алцхаймер. Имам и други мечти, разбира се. Другото е дам своя принос за това как в мозъка ни се заражда съзнание. И друга мечта имам и това е един цитат от комедиант в Англия: „Едното нещо, което искам да направя преди да умра, е да живея дълго!"
А за България баронеса Грийнфилд казва, че е много красива страна и със сигурност ще дойде отново.
