Представянето на Националния балет на Испания може да се опише с една дума - стил. И това сякаш казва всичко за хореографията, изпълненията, отношението и подхода на творците към собствената им културна история, посланията, които отправят към публиката, и не на последно място – начина, по който показват любовта си към работата.
Няма нищо случайно в успеха на този балет и винаги пълните зали. Артистите идват у нас за трети път, но за първи път правят турне на три големи сцени – зала 1 на НДК (7 юни), Булстрад Арена в Русе (10 юни) и Двореца на културата и спорта във Варна (15 юни).
Съвършена симетрия, безупречна хармония, ритмичен звук от кастанети, страстно фламенко и тела-струни с вибрация, която сякаш се предава в цялата зала и оставя зрителя без дъх… И усещането е особено силно при соловите изпълнения на Серхио Бернал в прочутото „Болеро“ и при Естер Йорадо в „Солеа дел Мантон“ (Самотата на шала), в който една танцьорка „разговоря“ със своето сценично наметало...
Във всяка минута от двучасовия спектакъл нито за миг не се губи усещането за нещо 100 процента испанско, но в същото време – новаторско, различно, уловило духа на Пиренеите през призмата на балета, което е само един къс от света на жанровете и културата.
Четири постановки в един спектакъл
В „Ритмос“ Алберто Лорка е посветил своята хореография на великата танцьорка Енкарнасион Лопес – Ла Архентинита. Безсюжетен танц, визуално пресъздаване на чистата абстракция на танца, а симетрията се превръща в изкуство, докато преминаваме през петте му движения. Ритмичен тропот, тръпнещи пируети и кастанети – всичко това създава спектакъл, изтъкан от звук и движение. Хореографията е на Алберто Лорка, а музиката – на Хосе Нието. Премиерата е през юли 1984 г. в Мадрид.
Хореографията на „Солеа дел Мантон“ (Самотата на шала) е на Бланка дел Рей. Тя е не само една от големите танцьорки през последните десетилетия, но и един от най-големите популяризатори на фламенкото от един от нейните храмове – Ел Корал де ла Морейра. С тази хореография Бианка дел Рей завещава своето ценно артистично наследство. Музиката е на Хесус Торес.
За своя поглед върху „Болеро“ хореографът Рафаел Агилар казва: „Въпреки красотата и дълбочината на версията на Морис Бежар, вярвам че с езика на фламенкото, с неговата ритмика и естетика може да се създаде нова интерпретация, ако не по-дълбока, то поне по-лична, обогатена с атмосфера и емоции, бликащи направо от испанската душа, на която Равел е бил проницателен, внимателен и вдъхновен наблюдател. В този вариант използвам ритмичното сърце на болерото, с неговите предимно фламенко ритми и перкусия, към които мелодиите, изпълнени с чувственост и желание, се наслагват постепенно, изразявайки същността на творбата посредством свободната интерпретация, чужда на фламенкото, изцяло ръководена от инстинктите и движенията на душата, в алегория на нарцисизма“.
Целият състав на Националния балет на Испания участва в „Аленто“. Антонио Нахаро е автор на идеята и на хореографията, както и на личната му представа за класически испански танц, вдъхновен от огнената и ритмична музика на Фернандо Егоскуе – композитор и китарист. Нахаро е директор на Националния балет на Испания, учил класически балет, болеро, фолк, фламенко и модерни танци при най-престижните танцови майстори в родината си.
За държавата и културата
Националният балет на Испания е структура, създадена от испанското Министерство на културата и е най-голямата институция, разпространяваща класически и съвременни трактовки на фламенко. По този начин Испания пази дългогодишни традиции не само в този танц, но и в „зарзуела“, и в грациозния „ескуела болера“, претопени през 18 в. от френски и италиански танци в испански стил.
Вече 38 години Балетът е музикалната емблема на Иберийския полуостров и изпълнява мисията си да развива и популяризира фламенкото по света. Този танц е под закрилата на ЮНЕСКО и е обявен за ценност за човечеството. С името на Националния балет е свързано творчеството на танцьори като Антонио Гадес, Хоакин Кортес, Ева Уербабуена, Хосе Антонио, Кармен Амая, Аурора Понс, Нана Лорка, Аида Гомес и др.
