Асен Блатечки е един от любимите актьори на България, който отдавна е доказал своята универсалност, както в телевизията и киното, така и в театъра.
Дни след рождения си ден (който е на 22 март) в предаването „Тази събота“ по bTV той разказа, че... всъщност от години не празнува. Откакто навършил 30. И тази годишнина посрещнал в театъра – с предпремиерата на „Зимата на нашето недоволство“ по един от любимите му автори – Джон Стайнбек. Затова времето навън е такова, пошегува се Блатечки.
Днес, той смята, че е успял да се отърве от клишето, в което се опитвали да го вкарат, и казва, че за актьора най-хубавото нещо е да му дадат да влезе в кожата на някого съвсем различен от него.
Блатечки призна, че има роли, от които се срамува, но най-големите му гордости са „Съдилището“ и „Бензин“.
Разбрал, че е на прав път и успява, когато започнал да живее от професията си, без да се притеснява.
А по този път е срещнал много вдъхновяващи хора. Един от тях е Тед Кочев.
„По-голям българин от него не съм срещал, заклевам ти се – каза Блатечки. – Той се роден в Торонто, когато се запознахме, беше идвал само два пъти в България, мисля, или три пъти. Но не спира да говори за България, изглежда като българин, темпераментен е като българин, говори перфектен български, жена му ми каза, че когато снима филми и се ядоса, псува само на български. Много е странно да видиш в сърцето на Холивуд, в Бевърли хилс, човек, който в ниши на стената си има две статуи на Роден, а говори само за България“.
Най-важната награда за Блатечки е... първият му златен медал по карате. „Актьорските награди дори ги забравям коя от какво е. Смятам, че в изкуството е странно да има конкурс – как да кажеш, че този е по-добър от другия? Това е субективно, зависи кого харесваш повече“. Важното за него са лицата на хората след прожекцията.
Ако не беше актьор, щеше да е треньор, или художник.
Вижте целия разговор във видеото:
