Георги Парцалев е роден на 16 юни 1925 г. в град Левски и почти изпълнява семейната мечта - да стане лекар. Той следва няколко семестъра медицина, преди да се предаде на голямата си любов - театъра.
И така, през 1956 г., заедно с Григор Вачков, Георги Калоянчев, Стояна Мутафова и Никола Анастасов, са първите актьори на Сатиричния театър.
През 1970 г. тези актьори са всенародни любимци, пред които начинаещата актриса Латинка Петрова не смее да диша: „Ние младите се лепяхме по цоклите, защото минава артистът...”.
Не звезда, а земен човек
Тя описва Парцалев така: „Единственият, с който мога да си приказвам, който се усмихва на всички , поздравява от пропуска до чистачките всичко, заметнал винения си шал, достолепен, неагресивен. Но при него имаше една сценична треска при всяко излизане (…) Много се притесняваше преди да излезе на сцената и тичаше преди участие да се обади на майка си. „Мамо, добре съм, подготвил съм се, да. И след представление пак тичаше и вика: „Добре мина, ‘ората рекоха браво".
През 1958 г. идва и първата му роля в киното в „Любимец 13”. Парцалев бързо се превръща в любимец на публиката и един от незабравимите комедианти. Изиграва едни от най-запомнящите се роли във филмите „С деца на море", „Дванадесет диоптъра далекогледство", „Сиромашко лято" и „Тримата от запаса".
Според Латинка Петрова, „в актьора материята е с особена кройка, но там има всичко – и много сол, и много пипер. Много гняв има, но той умееше тези неща да ги гълта и да бъде джентълмен”.
Голямата любов на публиката има и своята чисто практична страна – по време на пътуване за постановка в Кюстендил, двамата катастрофират, колата изхвърча от пътя в нива. Латинка Петрова излиза на пътя и вижда камион, пълен с роми. „Казвам: „Искате ли да видите Парцалев?” И те отгоре: „Де го бат’ Пацо?” Аз викам: „Ей го бат’ Пацо там в нивата!”. Всички слязоха, колата на ръце и на пътя”.
Тъгата зад усмивката
Въпреки веселите истории, Парцалев е наричан и „тъжният клоун”, според Петрова обаче е „велик самотник”. Споделял й, че се страхува, че ще умре сам.
„А когато потъне и изчезне, аз разбирах че изчезваше от времето от живота, от света и мълчах и чаках да излезе от този унес , защото носеше със себе си много лични страдания, като дете. Както детето си страда, но той страдаше с тази искреност като малките, като изгубено в гората, самотно, до такава степен беше деликатен”, споделя голямата актриса.
Няколко години преди смъртта си големият Парцалев преживява низ от разочарования. До последно не станал член на партията, поради тази причина и не бил сред любимците на властта. Постепенно започват да му отказват роли в театъра и киното. Една нощ обиден се обажда на Латинка Петрова – предложили му да играе конферансие. Името му било най-горе в афиша, за да привлича публика, а всъщност имал две реплики: „Добър вечер” в началото и „Лека нощ” в края.
Според Латинка Петрова, Георги Парцалев е щял да бъде обществено активен човек: :Големият артист е част от безвремието, не можеш да кажеш „В този отрязък от време той беше син или червен”, не, той просто беше голям и премина през земния си път за наша радост, ще страдат всички, които са били близки до него.
Мечтаната му роля, която така и не успява да изиграе е тази на Дон Кихот: „Той се усещаше близо до тази красива измислица, но там се усещаше един красив дух, който непрекъснато се бори с нещо си и искаше тези вятърни мелници по някакъв начин да ги разруши той самия Парцалев, което касае може би и времето ни, може би и управлението ни, може би и липсата н хигиена искаше да руши по някакъв си деликатен си свой си начин. Той искаше да плаче на сцената (…) явно, че палитрата му беше много голяма, но не успяха да го използват, да го изцедят до край”.
Утре, както обикновено
На 31 октомври 1989 г. великият комик Георги Парцалев издъхва на 64-годишна възраст в Правителствена болница. Още се носят легенди около точната диагноза довела до смъртта му. Официалната версия, с което излиза семейството му, е скоротечна левкемия.
Латинка Петрова е до него до самия край: „Пацо си остана душичката , която аз познавам най-добре. Когато си казахме накрая в Правителствена болница му падаха пръстените и той ги слагаше в пижамката вътре, защото беше много отслабнал. И тогава каза: „Лоте, ето ти всички прегледи, аз нямам СПИН”, показа ми всички картони и ми каза „Ти имаш чавка, защото ти всеки ден идваш и аз отмятам кой идва всеки ден.”
Поради конфликтите му с партията му е отказано и поклонение в Сатиричния театър. “Не ние никога не сме се разделяли, аз му казах: „Паце, утре, както обикновено". Но това утре не се състоя”, разказва през сълзи Латинка Петрова.
Животът на обичания български актьор може би най-добре се описва с една негова реплика от „Сиромашко лято”: „Не е въпросът само да оставиш нещо след себе си. Важно е какво ще оставиш”.
