Марина Амарал живее в бразилския град Бело Оризонте. Тя учи международни отношения, интересува се от фотография, история и изобразително изкуство. Преди година и половина тя случайно попада на интернет форум, в който художник представя оцветени от него снимки. Това я кара да се захване сама с оцветяването на архивни снимки. 

„Беше ми изключително интересно, защото този вид изкуство съчетава всичко, което обичам,” сподели Марина в първото си интервю за българска медия.

 

Коронацията на кралица Елизабет II през 1953 г.

 

„От малка използвам „Фотошоп”, вълнувам се от исторически теми, затова веднага опитах и аз да оцветя някоя стара, черно-бяла снимка. В началото почти не знаех как точно да го направя. Започнах да чета не само за основите на рисуването, но и за фотографията и физиката, защото оцветяването трябва да бъде максимално реалистично и правдоподобно.”

Френско момче и индийски войници, пристигнали да подкрепят френските и британските бойци в Марсилия през септември 1914 г.

 

Марина не фантазира, когато оцветява снимките от историята на XIX и XX век. Тя се консултира често с историци, военни специалисти, дори моделиери, за да свърши перфектно работата си.

Британски войници през Първата световна война

 

„Цветът на всяка военна униформа например, е различен за определената епоха. Но и за средата, в която е носена от войника или генерала. За наблюдателите може би няма значение дали съм я нарисувала зелена със сив оттенък, докато тя в действителност е била кафява. Но за мен има, и то огромно значение. Нарича се правдоподобност и уважение към историята.”

Жертва на американските бомбардировки в Камбоджа през 1970 г.

 

Досега Марина Амарал е оцветила над 200 снимки от различни години и тематика. Твърди, че за всяка една би могло да се направи игрален филм. Снимките са част от човешката история, но и част от живота на всеки, който фотоапаратът е уловил в кадъра.

Генерал Джордж Патън на военен парад в Лос Анджелис след края на Втората световна война

 

Целта на Марина е архивните кадри да не бъдат плоски, черно-бели и безжизнени. „Правдоподобното добавяне на цвят към тях вероятно ще привлече още хора. Надявам се те да потърсят повече информация за историческите факти, които снимките показват”, разказва Марина.

Жертвите в германския концлагер край Вьобелин, освободени от 9-та американска армия, 1945 г.

 

Ако изкуството на Марина ви допада и искате да опитате и вие, потърсете видеоуроците й по оцветяване в сайтовете за видеосподеляне. Нейният сайт е MarinaMaral.com.

Шестнайстият президент на САЩ Ейбрахам Линкълн

Вижте още във видеото: