Хиляди кутии с кинохроники, игрални и документални филми гният сред мухъл и влага... Така изглежда един от складовете на Българската национална филмотека.
Парите, отпускани за съхранението на националното ни кино наследството, от години не достигат. Липсват средства както за изграждането на хранилища със специална климатизация за кинолентите, така и за прехвърлянето им върху нови носители и дигитализация.
Директорът на филмотеката Антония Ковачева алармира, че е необходима дългосрочна визия, а не периодични вливания на средства за спасяване на българската визуална история.
И не само българската – в складове като този са събрани кутии с кинопродукции от цял свят.
През 2006 година Министерството на културата отпуска 400 хиляди лева за „продължаване на дългосрочната програма за реставрация на наличния филмов фонд. Това е необходимо, тъй като нитратната лента е не само горима и самозапалваща се, но се намира в стадий на саморазпад.”
Осем години по-късно малка част от филмите са спасени, но огромното количество продължава да се „топи”, заради лошите условия на съхранение.
Великобритания и Ирландия отделят процент от доходите на националните си лотарии за създаване на нови филми и съхранение на архивните ленти. През миналата година съседна Румъния е отпуснала над милион евро за националния си киноархив. България – малко над 380 хиляди лева.
Служебният министър на културата доц. д-р Мартин Иванов обеща, че проблемите на националната филмотека ще са на челно място в списъка с неотложни задачи за следващото правителство. Иначе, вместо 100-годишнина от началото на киното в България, догодина можем да отбележим неговата смърт.
