Журналист, писател, сценарист – думите и писането следват Георги Мишев през целия му живот. Освен автор на множество книги, той е създател на едни класиките в българското кино – филми като „Преброяване на дивите зайци”, „Матриархат” и „Дами канят”.
Интервю на Леда Цветкова
- Като студенти си правихме такива шеги вечер в мензата, защото нямаше тогава дискотеки, нямаше и кафенета дори ония години, 1953 г., и вечер така седим след вечеря долу в подземието на университета, където е студентската менза и разиграваме някакви етюдчета такива и то главно със студентките, по това време с кого? И тогава разбрах какво нещо е комплиментът за една жена, колкото и да е сериозна, колкото и така да те гледа от високо, да не ти обръща никакво внимание, достатъчно е само да й кажеш „Знаеш ли какви очи имаш?"
- Така ли спечелихте вашата жена?
- Това е друг филм. Но от тогава е този израз „знаеш ли какви очи имаш, имаш страшни очи" действа безотказно. И така се получи и във филма.
Имал съм случаи, когато актьори идват и искат да им допиша, дай още една-две реплики, две изречения, нека още малко. Особено в „Дами канят”, където бяха събрани букет от актриси, една друга се следяха, коя колко реплики има, коя колко думи ще каже повече, идваха - хайде да допишем нещо
За героя на Стефан Данаилов в „Дами канят”
Почти реален образ, може да се каже. Точно по това време аз също карах курсовете за шофьор и имах преки наблюдения от инструкторите, които ни обучаваха и виждах там как се въртяха около тях всякакви, които им се докарваха по някакъв начин и жени, и мъже – и мъже имаше така с дамско поведение, да се изразя, тъй че от там пък дойде тази идея. Има във всяко нещо, трябва да има нещо лично минало през теб, през твоите сетива, през някакво чувство, емоционално да мине да остане някакъв белег
- В края на следването ми стана ясно, че тази професия няма ми донесе някаква радост в живота, че ме заплашва участта на организационен работник всъщност, защото така и по ленинската формула, журналистиката е организатор, пропагандист на партийната идея, това беше тогава, това ни учеха и това в един момент ме ужасяваше, защото аз мислех, че става дума за някакъв вид изкуство, така искаше ми се да е изкуство.
Не крие, че често му се е случвало да му налагат цензура. Страхувал се дори да води записки, помни как това довело много негови колеги до лагери.
- Даже са ме предупреждавали някои по -възрастни хора , казваха ми няма да си водиш никакви записки, няма да подчертаваш нищо във вестника, в белите полета, защото не се знае как ще бъде изтълкувано един ден.
По времето когато бил кореспондент често пътувал. По времето на тези пътувания се срещал с много хора. За тях той започнал да пише кратки истории, който по-късно се превърнали в новели, романи, а някои и в сценарии на филми.
- Разказвал съм и друг път може би как се появи филмът „Преброяване на дивите зайци". Живеех в провинцията, в краен квартал на Ловеч и един неделен ден идва един квартален началник и казва: Тука събираме хора, ще правим таксация на дивеча в района. Вика: „Веднага тръгвай, оставяш всичко, това е заповед". Тръгнах с тия 10-15 мъже, оставили работата си и отидохме накрая там из едни градини из едни лозя. Разбира се както се казва кьорав заек не видяхме, извадиха раниците, извадиха бутилките с ракия и сланината и седнахме накрая и така забравихме за какво бяхме тръгнали. Тази дребна историйка дълго време така ме занимаваше написах го като едно разказче за вестник и от там режисьорът като го прочел, той дойде и каза „Това е филм”.
- Помните ли първия си ден на снимачната площадка?
- Започнах с една малка кино новела, казваше се „ Ако не иде влак". За пръв път научих думата фарт, това е тази малка вагонетка, на която се движи камерата на оператора и даже в един момент по време на снимките бутнах фарта и режисьорът дойде и каза „Абе, ти си сценарист няма да пипаш това”, и викам „Абе виждам, че някой трябва да бутне камерата по-напред”.
Когато отидох в едно село Монтанско и там беше се разположил вече целият снимачен екип и по средата на селото видях няколко селянки се събрали и си говорят нещо и се смеят и даже като ме видяха едната така, като че ли ме познава и вика „Елате, елате, чакаме ви”. И аз се изненадах, а бяха с гуменки, забрадки, бяха като истински текезесарки, както се казва . И тя като дойде тази жена до мен и се разсмя и разбрах, че това е Катя Паскалева
- Ако трябва да напишете сценарии за времето, в което живеем днес. Как ще бъде озаглавен?
- Във всеки случаи трябва да бъде нещо смешно.....Защото наистина имаме нужда да погледнем на живота от към смешната страна. Иначе потънем ли много в скръб по битието си, няма измъкване
