Беларуската писателка и журналистка Светлана Алексиевич е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература, съобщи Nobelprize.org. Отличието й се присъжда за полифоничните й творби, които са паметник на страданието и куража в наше време. Светлана Алексиевич е шестият лауреат на Нобелова награда за литература, който пише на руски език.
Често наричат Светлана Алексиевич "археоложката на комунизма" и "летописец на разпада на СССР". В художествено-документалните книги на писателката, която е смятана за един вид морална памет на сриналата се съветска империя, думата имат най-вече обикновените хора, жертвите. Авторката показва техния свят, потъвайки дълбоко в спомените и емоционалните пластове, и така създава уникален колаж на делника. За всяка от своите творби Алексиевич е разговаряла с между 500 и 700 души. Най-голяма популярност й носят документалните произведения за катастрофата в Чернобил, за войната на Съветския съюз в Афганистан и за ролята на жените в Червената армия по време на Втората световна война.
Светлана Алексиевич е родена на 31 май 1948 г. в украинския град Станислав /сега Ивано-Франковск/. Майка й е украинка, а баща й беларусец. Алексиевич следва от 1967 до 1972 г. журналистика в Минск, след което работи като репортерка и учителка.
В продължение на години Алексиевич събира материали за книгата си "Войната няма женско лице" /1985 г./, която се гради върху интервюта със стотици жени, участвали във Втората световна война. Произведението е първото от поредицата "Гласовете на утопията", където животът в бившия СССР е описан през призмата на отделния човек. Със своеобразния си начин на писане – добросъвестно събрани колажи на човешки гласове – Алексиевич ни дава един задълбочен поглед върху цяла епоха.
Книгата "Чернобилска молитва" /1997 г./ е посветена на последиците от ядрената катастрофа в Чернобил през 1985 г. В "Цинковите момчета" /1990 г./ описва войната на СССР в Афганистан през 1979-1989 г. Произведението "Времето на секъндхенда" /2013 г./ е последното от поредицата "Гласовете на утопията". Към нея принадлежи и "Последните свидетели" /1985 г./.
По книгите на Алексиевич са поставени пиеси във Франция и Германия. Носителка е на Наградата за мир на Съюза на германските книготърговци, която по традиция се връчва на финала на Франкфуртския панаир на книгата.
Разтърсващите творби за Чернобил и Афганистан бяха забранени в нейната страна. Властите така и не простиха на Алексиевич образа, който изгради на хомо совиетикус, неспособен да бъде свободен. Заради опозиционни убеждения и действия срещу режима на Александър Лукашенко тя бе подлагана на съдебни и извънсъдебни преследвания. От 2000 г. живее в емиграция – Италия, Франция, Германия и Швеция.
Когато се обаждат на Алексиевич от Стокхолм, за да й съобщят, че е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература, тя казва: "Фантастично!".
Светлана Алексиевич възнамерява да присъства на церемонията по връчването на Нобеловите награди, предвидена за 10 декември в Стокхолм, съобщи ДПА. Но тя все още не е решила как да похарчи паричния еквивалент на отличието.
"Имам идеи за нови книги и тези средства могат да ми бъдат от полза", изтъкна нобелистката пред шведската телевизия. "Благодаря ти, Швеция", заяви за зрителите Алексиевич.
Тази година Нобеловият комитет е разгледал 259 предложения за Нобелови лауреати, от които 36 души са номинирани за пръв път.
Нобеловата награда за литература е учредена през 1901 г. Присъжда се от Шведската академия по литература в Стокхолм. Досега отличието е връчвано 107 пъти.
Носителите на Нобелова награда за литература от 1901 до 2014 г. са 111. Само 4 пъти в историята на наградата - през 1904, 1917, 1966 и 1974 г., с нея са удостоявани по двама творци. Нито веднъж един и същ автор не е получавал два пъти Нобелова награда за литература.
Средната възраст на носителите на Нобелова награда за литература е 65 години. Най-младият отличен с нея е британският писател и поет Ръдиър Киплинг. Той я получава през 1907 г. за "Книга за джунглата", когато е 42-годишен. Най-възрастният носител на отличието е британската писателка Дорис Лесинг (родена на 22 октомври 1919 г.). През 2007 г., когато й е присъдена Нобеловата награда, тя е на 88-годишна възраст.
От всичките 111 носители на Нобелова награда за литература до 2014 година 13 са жени. От тях първа е шведската писателка Селма Отилиана Лувиса Лагерльоф, а последната бе канадката Алис Мънро. Със Светлана Алексиевич те стават 14.
Двама души се отказват да получат Нобеловата награда за литература - руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският философ Жан-Пол Сартър - през 1964 г.
Уинстън Чърчил получава Нобеловата награда за литература през 1953 г. (по това време е министър-председател на Великобритания).
Миналата година с Нобелова награда за литература беше удостоен френският писател Патрик Модиано. Отличието му бе присъдено за изкуството на спомена, с което той пресъздава най-неуловими човешки съдби и разкрива живия свят на окупацията.
