Как самотните хора от монтанското село Габровница приеха думите на депутатите, че и те също са жертва на крадци?
„А, те са обирани. Колко са обирани, колко пари взимат? А на мен, като взимам 150 лева и 4 пъти тая година лежа в болницата, какво ми е? Какво ми е на душата...”, пита Йорданка Младенова.
Тя не вярва на депутатите, научила е само, че трябва да заключва всяка врата в двора и в къщата си, за да не остане и без малкото, което има: „Всяка нощ заключвам и сутрин, като стана, докато стигна до там, ми треперят краката – дали са там. Няма живот...”.
„Единият (депутат-б.р.) каза, че и той е обиран, но не ми не хараса какво казват. Защо това, което казват, няма да стане. Който дойде все така говори и си заминава, а ние се оставаме пак същите”, казва 82-годишната Цветанка Влашка, обирана 15 пъти.
Борбата на възрастните хора от Габровница да опазят от крадци това, каквото е останало в домовете им, провокира хора от цялата страна да им помогнат.
Компютърният специалист Борис Василев е един от тях. Предлага безвъзмездно своя труд. Готов е да инсталира камери в селото.
„Тези депутати как имат очи да излязат и да се нарекат, че са представители на хората от този регион, при условие, че единият господин излезе и каза, че него лично са го обирали и са му крали колата. Да го сравним така - на човека, на които му предстои ампутация на крака да отидеш да му се жалваш, че обувките ти са се скъсали...”, гневи се той.
Други като него предложиха и финансова помощ на възрастните. Те обаче не искат и да чуят.
