Той е на 34. Начетен е. Пламен Трифонов често подкрепя разсъжденията си с исторически факти и ценни житейски мъдрости, доказали своята истинност. Не изпада в крайни емоционални състояния. Въпреки че има причина да бъде краен. Може би. Особняк е. Но, всъщност, кой не е по своему странен. Майка му е бивша медицинска сестра, а баща му е служил дълги години на МВР. Има 9-годишна дъщеря, която вижда често, но с майката на детето му са разделени от няколко години. Неговите родители също не са заедно от известно време. Следва майка си и напуска бащиния дом. Последните години живеят при дядо му в общинско жилище в квартал „Сухата река”. Възрастният човек обаче си отива и те губят покрива над главите си. Остават на улицата. Без дом и без доходи. Междувременно, Пламен губи и работата си като охрана. През деня събират бутилки, за да припечелят някой лев за прехрана. А през суровата зима намират подслон между етажите на блоковете. Не са типичните клошари. Спретнати са. И определено не са се примирили със скитническия начин на живот. Но друг изход нямат. Поне към онзи момент. Животът ги е потопил на дъното.
Малшанс или мудност на системата
превръщат последните девет месеца в ад за Пламен и неговите близки. Уликите водят разследващите към него и допреди седмица той бе заклеймен като убиец.
Прохладна лятна утрин. Два дни след грандиозен рок концерт на стадион „Българска армия”. Алеите на Борисовата градина са пусти. С изключение на забързани към работните си места мъже и жени. Нищо не предвещава, че съвсем скоро паркът, предпочитан от мнозина столичани за отдих и разходки, ще се превърне в арена на протести и гняв. На престъпление. На убийство. Там някъде, под едно дърво, 28-годишната Яна Кръстева си
поема дъх за последно.
Юлските горещини ще се окажат спънка за разследващите на по-късен етап. Завитото с шалте тяло е престояло две денонощия.
Новината за мъртвото момиче бързо се разпространява. Някои избързват и слухът, че тялото е на бездомница бързо обхожда информационните агенции. Разследването обаче тепърва започва. Малко след като е установена самоличността на жертвата, разплитането на случая поема в правилната посока. Разпитани са десетки приятели на Яна. Полицаите причакват и всички, които имат по-постоянно присъствие в парка. Така стигат до жена, която разказва, че на фаталния 8 юли, както обикновено, в парка са били Пламен Трифонов и майка му. Познава ги, защото и тя като тях
събира бутилки.
След онази вечер обаче повече не ги е виждала, разказва тя. Междувременно, криминалистите намират 8 косъма по тялото на момичето. Улики, които водят към неизвестния убиец. И телефонът й, който е разглобен, но с отпечатък върху него. Кутия от бира и опаковка от презерватив. Аутопсията на тялото показва, че Яна е убита през нощта,
издъхнала е мъчително.
Юлските горещини и престоялото няколко дни тяло не дават възможност категорично да се посочи дали момичето е било изнасилено или е правила секс доброволно. Гръдният й кош е деформиран, има и счупено ребро. Убиецът е седнал с колене върху нея и я е натиснал. В това време я е душил с едната ръка, а с другата е запушил дихателните й пътища. Десетина дни по-късно Пламен Трифонов, посочен от колегата му в парка, е
арестуван.
Съдейства на разследващите. Дава косми за сравнение, сяда и на полиграфа. Късметът обаче не е на негова страна.
„Космите, които даде, напълно съвпадаха по морфология на тези, които открихме по тялото на жертвата”, обясняват разследващи.
Детекторът отчита лъжа на въпроса дали е бил в Борисовата градина във фаталната нощ. В същото време обаче телефонът му е бил в Сухата река. Известни разминавания с показанията на майка му дават основание на съда да го остави зад решетките. За четири месеца.
Докато е в ареста, се появяват още двама очевидци. Единият, странно защо, изчаквал месеци, за да съобщи първо пред медии, че видял Пламен във фаталната нощ, близо до лобното място на Яна. Другият пък твърди, че майка му носела шапка, досущ като на убитото момиче. 34-годишният мъж е
заклеймен като „убиеца от парка”.
Разследването обаче не се добира до повече доказателства срещу него и съдът го освобождава. Девет месеца по-късно категоричният и дългоочакван отговор е налице - ДНК експертизата, изготвена в Австрия. Тя показва, че следи от Пламен няма. Космите, толкова наподобяващи неговите, всъщност не са от него.
„Дадохме космите за изследване тук, но експертите казаха, че
нямат луковици
и не може да бъде извлечено ДНК. Затова ги изпратихме в лабораторията в Австрия”, разказва криминалист.
Пламен е оневинен. Добрата новина научава от адвоката си и от новините на bTV. Дни по-късно се съгласява да се срещнем. Пристига дегизиран със слънчеви очила и шапка.
„Пада ти едно бреме, такъв психологически товар не пожелавам и на най-големите ми врагове да носят”, започва разговорът Пламен.
Изглежда, случилото се ги е сближило още повече с майка му. Отново са заедно. Както преди, когато са събирали бутилки в парковете, за да се прехранват.
„Всеки има някакви социални сътресения в живота си. Така се случи, че нямахме жилище в определен период, загубихме апартамента на дядо ми... Интересно, има 40 хиляди клошари, те всички значи са
потенциални убийци.”
Не се гневи толкова за четиримесечния си престои в ареста, колкото за етикета „клошар”.
„Категорично искам да кажа – не съм клошар, не ходя некъпан. Може на палатка да съм спал, но никога на пейки или където намеря”, разпалено обяснява за пореден път Пламен.
Приема случилото се със завиден стоицизъм. Приема го философски. Казва, че е съдба. Така е трябвало да стане. Нужна е била изкупителна жертва на изригналото обществено недоволство.
„Не обичам да се връщам назад в спомените. Да, имал съм страхотни моменти, но това е един нормален човешки живот.
Девет месеца да бъде обвиняем в убийство, което не е извършил...”, разсъждава той.
Разминаванията с показанията на майка му, която казва, че във фаталната нощ го е оставила в парка, обяснява с преумората и стреса й след задържането му. Категоричен е, че не е бил там. Отрича и предположенията, че е обрал момичето.
Пламен има 9-годишна дъщеря. Избягва да говори за нея. Иска да я опази и доколкото е възможно да я изолира от събитията около себе си. Осъзнава, че сътресението за близките му е било много по-голямо, отколкото за него. Вече иска покой. „Това е стрес, организмът се стяга, след това се отпуска, много трудно се възстановяваш. Спортувам...след това рухвам...
Продължавам напред
Аз имам своите каузи, които си ги отстоявам и гледам напред. Не мога да стоя в тази позиция непрекъснато.”
Сега иска да работи. Казва, че докато е бил с обвинението за убийство, е пропуснал три страхотни оферти. Не иска подаяния, но се надява някой да му подаде ръка. Готов е на всякаква работа. И физически труд, и интелектуална дейност.
„Културата, вестници, медии. Мога да бъда и политически анализатор, ще се справя, подготвен съм. Говорил съм с хора, които ми дават кураж.”
Чистосърдечно, без ирония и сарказъм, казва, че ако имаше средствата, би направил дарение на МВР. Би купил апаратура за ДНК анализи.
„Властимащите така заклеймяват, че трябва да се дава пример”.
Пламен е колеблив дали да търси отговорност за това, което се случи с него. За това, че бе виновен до доказване на невинността му.
„Не мога да се гневя на никого, защото това е една система, която явно така работи”, спокойно обяснява обвиненият до преди дни в жестоко убийство. Доволен е вече, че неговата кауза - справедливостта и истината са победили.
Дали случилото се с Пламен Трифонов е малшанс или мудност на системата? Може би и двете. Колкото и крехки да са били, уликите са насочили разследването към него. Експертизата забави истината. А съдът го остави в ареста, защото нямаше дом... Също тогава, обаче уликите водеха и към другия заподозрян, сега вече и обвиняем Николай Русинов. Тогава обаче той беше освободен, след разпита в качеството му на свидетел. А се оказа, че може би е нещо повече...
