„Тежко заобикаляне на закона” при воденето на първоначалните разпити срещу част от групата за отвличания „Наглите” откри съдия Виолета Магдалинчева. Това става ясно от публикуваните във вторник мотиви към присъдата по мегаделото от миналия месец.
В началото на април съдия Магдалинчева призна четирима от подсъдимите за виновни. Така Прокопи Прокопиев – Културиста, Иваило Евтимов – Йожи и Даниел Димитров – Релето получиха по 18 години затвор, а Любомир Димитров – Гребеца – 15 г. Братята Радослав и Митко Лебешковски, Павел Петков и Цветослав Славчев - Цуро бяха оправдани.
При прочитането на присъдата Магдалинчева посочи, че четиримата, признати за виновни, са участвали в трайно работеща въоръжена група, без да има изявени лидери в нея. В мотивите си магистратът обръща особено внимание на факта, че разследващите не са доказали по никакъв начин кой е босът на групата.
Мотивите към присъдата са написани повече от подробно на 118 страници. Един от най-любопитните факти е на лист 93-ти, от който става ясно, че висши представители на прокуратурата и МВР са си позволили „тежко да заобиколят закона” при т.нар. „беседа”, проведена в сградата на ГДБОП.
За какво става въпрос?
От всички отвличания, загадка остана само това на Румен Гунински – Младши, защото прокуратурата представи пред съда единствено показанията на Гребеца по този случай. Трябва да се припомни, че Любомир Димитров първоначално съдейства на разследващите, но след това се отметна от показанията си и заяви, че са дадени под натиск. Така неговите думи за похищението срещу Гунински, изречени веднага след задържането на групата, останаха без никакво допълнително потвърждение.
На няколко от заседанията по процеса в залата бяха пуснати редица записи от негови разпити. Именно един от тях, на който присъстват още Културиста и ключовият защитен свидетел на обвинението Валентин Михайлов - Ихтиманския, е определен от съдия Магдалинчева като „законово неприемлив”.
„Това показва, че по естеството си подслушаната и документирана посредством специални разузнавателни средства (СРС) „беседа” не е нищо друго освен разпит на задържано лице, без да са му разяснени правата и без да са осигурени минимално изискуемите гаранции за защита. Подобно тежко заобикаляне на закона не може да бъде толерирано от съда, който при формиране на фактическите си изводи е задължен да изключи упоменатите специални разузнавателни средства”, посочва магистратът.
От тези две изречения на съдия Магдалинчева всъщност става ясно защо нито едно твърдение на Гребеца за отвличането на Румен Гунински не е взето предвид.
Тънка подробност е фактът, че на въпросната „бeседа” са присъствали лично зам.-главният прокурор и шеф на Националното следствие Бойко Найденов, зам.-главният секретар на МВР и шеф на ГДБОП Станимир Флоров и началникът на отдел „Терор” в ГДБОП Валентин Цоновски.
По този повод в мотивите си съдия Магдалинчева пише: „От протоколите за ВДС (веществени доказателствени средства – бел. ред.) е видно, че СРС по отношение на свидетеля В.М (в мотивите към присъдите, съдиите използват инициали – бел. ред.) и подсъдимите П.П. и Л. Д. са проведени в сградите на ГДБОП. Подслушването е извършено в служебно помещение и под формата на диалог със служителите на МВР В.Ц., С.Ф., Й.М. и зам.-главният прокурор Б.Н. Макар че законът не поставя ограничения за мястото, където ще се приложи СРС, за кръга от лицата, които ще присъстват при прилагането му и за средата, в която контролираното лице се намира, е очевидно, че чрез използването на тези СРС разследващите органи са избрали незаконен начин да документират процесната деятелност. Този начин е законово неприемлив за изясняване на авторството на отвличанията, тъй като към момента, в който СРС са прилагани В.М., П.П. и И.Е. са били фактически задържани, а Л.Д. и П.П. са били и привлечени като обвиняеми”.
Още някои „дреболии”
Като сериозен гаф на разследващите съдия Магдалинчева посочва следственият експеримент, който е проведен с първия отвлечен от групата – Мехмед Чакър.
Тъй като турският бизнесмен не владее писмено български език, по време на експеримента е било задължително да има преводач. Такъв обаче не е бил осигурен и затова в тази роля влиза съпругата на Чакър.
Въпросната дама обаче не е била официално назначена като преводач. Освен това не е била запозната със задълженията, които има при провеждането на подобно процесуално действие. Отговорността, която би трябвало да носи при неверен превод, също не й е била разяснена. На този фон близкото й родство с жертвата е детайл, чиято важност може всеки сам да определи.
В крайна сметка Чакър не е прочел протокола от експеримента и се подписал под него, без да е убеден в съдържанието му. По тези причини, съдия Магдалинчева изключва от годните доказателства по делото и информацията, получена благодарение на въпросния следствен експеримент.
През октомври миналата година публична популярност доби друга грешка на разследващите. Отново става въпрос за следствен експеримент, който не помогна с нищо за доказването на престъпленията – напротив, доведе до отстраняването на прокурора Бисер Кирилов от делото.
Тогава въпросният обвинител инициира оглед на къщата на свидетеля Иван Велев, в която се предполага, че е бил държан Гунински. На огледа е присъствал и потърпевшият, което обезсмислило провеждането на нов следствен експеримент с негово участие, който вече бе назначен от съда.
Свидетелите
Вината на четиримата, признати за виновни, е доказана основно благодарение на показанията на Валентин Михайлов - Вальо Ихтиманския. Същият е защитен свидетел по делото. За него веднага при произнасянето на присъдите съдия Магдалинчева уточни, че има достатъчно данни, за да се заключи, че и той е бил част от бандата. В единственото си интервю, което бе пред bTV, Релето и Митко Лебешковски почти година преди присъдата директно обявиха, че „отвличачът ги топи”.
По време на делото неведнъж адвокатите възразяваха, че показанията на Ихтиманския не могат да се приемат за достоверни, тъй като целта му е да се спаси от наказателна отговорност. Защитата негодуваше и защото „абсолютно неоснователно прокуратурата е избрала Михайлов и другия защитен свидетел Найден Недев и не ги е привлякла като обвиняеми”.
„Съдът няма право да изслуша едно лице като обвиняем, ако той е посочен като свидетел, нито да укаже да му се повдигне обвинение, защото това означава пряка намеса във функциите на прокуратурата, очертани от Конституцията. Това, че едно лице има пряко участие в престъпленията, за които свидетелства, трябва да бъде преценявано от гледна точка на достоверност на изложението му, а не на основата на изначална негодност на неговите показания. По-нататък обстоятелството, че по отношение на В.М. и Н.Н. са прилагани мерки за защита също не ги прави ненадеждни свидетели. Защитата на свидетеля има за цел да обезпечи свободните му показания, а твърдението, че само този статут аргументира даване на неверни показания не намира опора в материалите по делото”, аргументира се съдия Магдалинчева защо не е взела предвид възраженията на адвокатите и подсъдимите.
