За всяко престъпление ли има и наказание? Колко дълго злото може да остане ненаказано?

Тези въпроси не звучат философски за хората, които с години не могат да получат отсъдената им кръвнина. В повечето случаи става дума за суми от десетки и дори стотици хиляди лева, които така и не стигат до получателя им по право.

Освен доживотен затвор, осъденият за убийството на варненската студентка Радостина - Георги Цветанов, трябва да плати 200 хиляди лева кръвнина на родителите на момичето. Досега обаче те не са получили нищо. Майката на жертвата не се и надява на това обезщетение.

"Ние проверихме състоянието на Георги. На негово име имаше фирма с още някакъв човек и изведнъж наши познати провериха в Интернет и видяха, че тя е закрита с неговия подпис", обяснява Таня.

Цветанов излежава присъдата си във Варненския затвор. Не иска да каже дали има план да плати присъдената му сума. Но практиката показва, че в повечето подобни случаи обезщетенията остават само на хартия.

"Този тип производства са тежки. Обикновено докато приключат, длъжникът е имал достатъчно време да се разпореди с всички активи и, когато пострадали се обърнат към съдебен изпълнител, той констатира липсата на имущество на името на осъденото лице", казва Георги Дичев, частен съдебен изпълнител.

Когато осъденият няма нищо, единствената възможност да се плаща кръвнина остава от положения от него труд в затвора. Осъдените на доживотен затвор обаче нямат право да работят. Поне през първите пет години...

Дори и да можеше да работи, убиецът на Радостина трудно може да изкара 200 хиляди от заплати.

Богдан е в затвора от шест години. Ще лежи още осем за убийство на работодателя си. Работи в механичния цех към Централния софийски затвор и изплаща кръвнина от 225 хиляди лева на близките на своята жертва.

"Ако получавам 80 лева, 48 са за кръвнината, а остатъкът е за мен", обяснява лишеният от свобода.

И в този случай сметките показват, че за да плати цялата присъдена му сума, на Богдан няма да му стигне един живот, дори той да започне да получава добра заплата след излизането си от затвора.

Европейската практика не се различава от нашата, коментират юристи. В други страни обаче обезщетенията са доста по-големи, а случаите, в които се изплащат, не са изключение, както у нас.