Българското законодателство е направено „по мярка“ на измамниците – такова заключение може да си извади човек, след като има десетки случаи на откраднати фирми у нас, а няма нито един наказан.
Докато спокойно можем да говорим за „епидемия“ от такива престъпления, държавата все още не може да излезе с конкретни мерки, които да ги пресекат – като, например, вписванията на управители да стават само пред нотариус. Жертви са не само български, но и чужди компании – с различни хватки ръководствата им се подменят с такива, които ги източват.
Най-голяма публичност през последните години придоби казусът „Белведере“. Тогава международно известен производител на алкохол се сдоби със синдик, назначен от небезизвестната съдия Румяна Ченалова, който сключи „златен“ договор с охранителна фирма. Формалният повод за източването бяха претенции за задължения на чуждестранния инвеститор към две напълно непознати за ръководството му български фирми.
Тогава френският посланик Ксавие дьо Кабан наруши дипломатичния тон и освети проблема.
Пари – през крив макарон
За някои чуждестранни инвеститори, обаче, ходенето по мъките продължава с години. Такъв е италианският предприемач Массимо Поджо. ирмата му предлага специална технология за изолации при строежа на мащабни съоръжения.
През юни 2014 г. той е заличен като управител на фирмата си чрез фалшив документ. Новият управител, Наталия Боянова, прехвърлила 800 000 лева в сметката на българска фирма. Все пак служител на банката се усъмнява, информира Масимо за трансфера и парите са блокирани в сметката на измамниците, така че те не могат да ги изтеглят. Остава само полиция, прокуратура и съд да докажат измамата, Масимо да върне парите си, а справедливността да възтържествува. Но не става така.
Източването продължава
Така минава половин година, датата е 27 януари 2016-та, денят на излизането на последния доклад на ЕС за българското правосъдие. отново се срещаме с Масимо Поджо. „Не само, че не съм получил парите си, но адвокатите ми казват, че има огромни рискове изобщо да на ги получа“, споделя италианецът.
Новото при бизнесмена е, че вече е спечелил гражданско дело. Доказал е че фирмата му е открадната с фалшификация, но държавата води отделно досъдебно производство за престъплението срещу неивестен извършител. Докато то не приключи, Масимо няма да получи парите си.
Парадоксално е, че докато спорът формално не е приключил държавата остава парите в сметката на измамниците, а не в сметката на жертвата.
„Адвокатите ми казаха, че дори накрая съдът да издаде разпореждане за отнемане на парите, това по никакъв начин не прави автоматично връщането на парите в нашите сметки, защото междувременно може да има нови претенции към тези пари, независимо, че те са фалшиво взети. Може да се окаже, че фирмата, която ни отне парите има задължения и те ще бъдат удовлетворени с нашите пари“, посочва бизнесменът.
Бавната съдебна система дава още време на измамниците да източат сметките на Масимо. Фирмата, отнела парите на му опитва да задлъжнее фиктивно към трето дружество, контролирано от хората замесени в схемата. Новото дружество има право да осъди фирмата и автоматично да получи парите на Масимо чрез съда.
Ето защо ни е нужна съдебна реформа
Италианският бизнесмен продължава с битката си в съда, вече два пъти е уведомявал посолството на страната в София за случая и е категоричен за едно – не иска синът му да прави бизнес у нас.
Италианската камара на инвеститорите една от организациите на чуждия бизнес у нас, които два дни преди мониторинговия доклад официално поискаха от България напредък в областта на съдебната реформа.
Информацията за измамите у нас, подадена през посолствата със сигурност е стигнала до ушите на ЕК. Така че не ни трябват „доносници“, за да ни се кара Брюксел – за всичко сме си виновни сами.
