В някои части на света интернет измамите са начин на живот. Индия и Нигерия са местата, където подобен бизнес процъфтява. В цяла Африка тези измамници са известни, като „яху бойс”, защото използват една от най-популярните пощи, за да ужилят жертвите си.
До скоро онлайн измамниците атакуваха именно имейлите ни. Във фалшиви писма се представяха за банката, която позваме, доставчикът ни на интернет или дори представител на починал далечен роднина.
Всички те под различен претекст искаха паричен превод или номер на на банковата ни сметка. Днес подобен тип измами са добре познати и почти забравени.
Клонираните атакуват
Еволюцията на интернет престъпленията води към социалните мрежи. Онлайн съвети как да създадем несъществуващ човек има навсякъде. В интернет има генератори за лични данни. С 3 клика на мишката можем да създадем нова личност, която на практика не съществува. Генерираната информация е толкова изчерпателна, че дори можем да видим къде живее фалшивият човек.
Генерират се още биометрични данни - като килограми, височина и кръвна група. Има още модел на автомобил, който шофира фалшивата личност, номер на кредитна карта и дори професията му. Целта - бъдещият профил в социалните мрежи да е максимално автентичен пред администраторите на социалните мрежи.
„Физическото създаване отнема малко. Много повече време отнема този профил да бъде създаден, отгледан, да набере нужните контакти, да бъде симпатичен и интересен за хората. Това се прави от сравнително интелигентни хора. „Фейсбук” и останалите соц. мрежи са сравнително ново явление. Ние понякога трудно различаваме реалността от виртуалната част. Склонни сме да даваме доверие във виртуален план на човек, който ни изглежда истински, който е адекватен в коментарите си и това е част от човешката природа”, смята IT специалистът Иво Мирчев.
Снимките за измамите се взимат от съществуващи профили. За да не будят съмнение и докладвани измамниците прибягват и до крайности – ровят из профилите на починали.
Виртуалното е новото реално
Специалистите съветват да не даваме лични или данни за банковите си сметки, защото няма официална организация, която да ги иска онлайн. Това е особено актуално на фона на случая „Александър Николов” – популярен коментатор в социалните мрежи (а също автор в няколко сайта и редактор в поне един – б.р.) се оказа съвсем друго лице, чиято единствена цел е била да печели доверието на лековерни потребители и след това да ги завлича със значителни суми.
„Най-големият проблем при нас, хората, е, че все още не можем да изравним поведението си като предпазливост в реалния и във виртуалния живот”, посочи в студиото на „Тази сутрин” специалистът по киберсигурност Ясен Танев.
По думите му в случаи като този с Александър-Спас говорим за социално инженерство: „систематично, последователно, изисква време, трябва да се открият рисковите групи – хора, които търсят любов и внимание, които търсят начин да се качат на далаверата, също – хора със социални лични каузи”.
Танев изрази мнение, че е възможно нароченият за автор на схемата Спас да не е сам: „Говорим за 8 г., за систематичност, развит подход за събиране и обработване на информация”.
Той подчерта, че при киберпрестъпленията цел на бандитите е да използват придобитото доверие, за да извадят потребителя от сигурното пространство и той да отиде на сайт или платформа, където е в риск. „Когато става дума за пари, когато някой ни поиска средства за плащане, не му ги давайте. Когато дадете на някого кредитната си карта и трите цифри на гърба, вие му давате ключа за сейфа, за банковата си сметка – никога не бихте го направили в реалния живот”.
Експертът посочи, че не поддържа комуникация с хора, които не познава извън социалните мрежи или за които не може да удостовери, че са тези, за които се представят.
Консултантът по бизнес развитие и стратегически маркетинг Ивелина Атанасова посъветва потребителите да ограничат публично достъпната информация за профила си, за да не улесняват „социалните инженери”, които предварително проучват жертвите си. Според нея публичните личности трябва да поддържат личен профил с ограничен кръг приятели, а към останалите хора да бъде насочена страница.
„В интернет всеки е такъв, какъвто би искал да бъде”, посочи тя.
