на живо

„Левски” в омагьосания кръг

Или как за седем години „сините” се превърнаха в посредствен клуб

БГНЕС

Седем години. Точно толкова изминаха от последния трофей, който „Левски” спечели. След онази луда шампионска титла през 2009 г. на стадион „Георги Аспарухов” настъпи безвремие. През този период „синя” България видя и изживя всичко останало като скандали, безброй треньорски смени, селекции на килограм с „изключителни” попадения, рокади на върха и под него, срамни резултати и падения, но не и завоюването поне на някоя купа.

За сметка на това синият „Джурасик парк” се разрасна до невиждани размери – събличането на Ивайло Петев, изпусната по нелеп начин титла срещу „Славия” и довеждането на клуба до просешка тояга. И почти до фалит, ако не бяха феновете, които отново доказаха, че са единственият останал актив на клуба.

Друга тема е дали те имат място в Управителния съвет и трябва да получават думата за спортно-техническите процеси. Вече няма нужда да си  някакъв пророк или гадател, за да прогнозираш какво ще се случи следващия сезон. Той винаги започва с ранно отпадане от евротурнирите в най-добрия случай, треньорска смяна и посредствени резултати. През зимната пауза започва търсенето на нови „открития” без пари и освобождаването на предишните, взети само преди няколко месеца.

И в края на сезона „Левски” винаги е с пръст в уста. А разочарованието -  огромно. Или поне беше такова. Защото феновете на „сините” вече претръпнаха. И се примириха с омагьосания кръг от провали.

Стигна се дотам,че вече никой не обръща внимание на поредната загуба от ЦСКА или домакинско равенство с „Монтана”. Това вече е нормално за средняшкия манталитет на отбора. Новият сезон се движи по план – „сините” вече отпаднаха от евротурнирите, нямат победа в първенството, а „селекция” е мръсна дума.

Люпко Петрович е поставен на мушката и загуба от „Лудогорец” ще го върне в Сърбия. А на „Герена” ще пристигне поредната изкупителна жертва. Дали Ясен, Вили или талисмана Джими - все едно.  

И отново никой няма да бъде виновен, въпреки че собствениците и началниците станаха повече от работниците. На стадиона в „Подуяне” се работи на принципа „Ден да дойде, друг да мине”. И така до следващия път. Когато отново виновен ще е Люпко, съдията или БФС.

P.S.: Споделям мнението, че „Левски” беше ощетен от съдиите в първите два кръга на първенството и няма лоби в Изпълкома на БФС. Но не смятам, че това е генералният проблем на клуба и е оправдание за абсолютната безтегловност в последните години.