Клишето казва, че футболът е отборна игра. Но веднъж в годината отборът остава на заден план и пред него излизат лидерите. Естествено, че става дума за Златната топка – в понеделник вечерта в Цюрих за кулминацията на индивидуалния приз се събраха най-добрите сред най-добрите футболисти в света, а признанието за доминиращ сред тях съвсем заслужено за втора поредна година бе за Кристиано Роналдо.
Португалската звезда на Реал направи пореден отличен сезон и завърши годината с повече голове, отколкото изиграни мачове. А той игра много – почти във всеки мач на „белия балет“, бе лидер и на националния си отбор на Световното в Бразилия (макар и да не успя да направи фурор и там заради контузия), изобщо „вдигна летвата високо“.
Още през лятото, в първия официален клубен мач след Световното – финалът за Суперкупата на Европа, Роналдо вкара и двете попадения за категоричната победа над Севиля и с това не само задмина Меси във вечната надпревара между двамата за повече евроголове, но и даде сериозна заявка за трета (втора поредна) „златна топка“, след като през лятото получи поредната си номинация за шортлистата.
Настоящият сезон също започна и продължава добре, Кристиано стана най-резултатният футболист в историята на Шампионската лига, отново изпреварвайки вечния съперник Лео Меси, този път и доскорошния номер 1 – клубната легенда Раул. След това „влезе с гръм и трясък“ и в топ 10 на реализаторите в Примера, като мина „кота 200“ за едва 178 мача. Междувременно освен „десетата“ и така мечтана от Реал купа в Шампионската лига, вдигна и Суперкупата на Европа и титлата в Световното клубно първенство – нелоша година, а?
В миналата кампания положението беше сходно – CR7 заслужено разби четиригодишната тотална хегемония на аржентинеца Лео Меси, за около 11 месеца отбеляза над 70 гола във всички турнири и мачове с националния отбор – нещо, с което не може да се похвали никой от основните му конкуренти в многочислената шортлиста на ФИФА. Наред с това почти на гръб „занесе” Португалия на Световното с ключовите 4 гола във всичко друго, но не и лек бараж срещу Швеция и Ибрахимович. В кампанията капитанът имаше общо 9 мача и 10 гола, в това число два хеттрика – срещу Северна Ирландия в Белфаст и от гостуването във вече споменатия сблъсък с Швеция. Нищо, че Сеп Блатер съвсем сериозно обяви, че „единият харчи повече пари за фризьор от другия” и после трябваше да се извинява официално на Реал и Кристиано.
Година по-късно, лицемерно или не, точно Блатер беше най-усмихнатият на сцената до Тиери Анри и призьора Кристиано. Или е добър актьор, или пък си е дал сметка, че геловете и головете могат да звучат еднакво, но нямат и не трябва да имат нищо общо, когато става дума за най-престижната (все още) футболна индивидуална награда. ФИФА и Л`Екип не организират конкурс за мачовци или пък състезание за футболен натурализъм, Златната топка трябва да бъде заслужена на терена – с голове, асистенции, лидерска роля, феърплей, даже ако щете, и капитанска лента.
Точно затова и основните конкуренти Меси и Нойер изостанаха драстично – докато Роналдо беше „капитан“ в пълния смисъл на думата през цялата година (и през миналата, а най-вероятно и през 2015), Меси някак „загуби“ от ореола си на „човек-оркестър“ в Барса, за сметка на ролята си в националния отбор. В клубния си тим Лео беше съпътстван от контузии, в края на годината и подозиран в бойкоти, наред с това и „ударно“ се включиха Неймар и Луис Суарез, които малко или много „попречиха“ на Меси да блести така силно, както преди няколко сезона. Но пък аржентинецът успя да изведе родината си до финала на Маракана, бе избран за най-добър играч и „събра“ десетки други индивидуални отличия. Естествено, чуха се и мненията на редица анализатори, които отдадоха повече заслуги на Анхел ди Мариа или Игуаин, отколкото на „десетката“, но няма пълно щастие, нали така..
Генералният извод е, че явно едно добро Световно не е достатъчно. Пример за това е и вратарят на Световния шампион Мануел Нойер. Съвсем заслужено в челната тройка, шансовете на Нойер в конкуренция с двама от най-атрактивните и резултатни реализатори в света бяха повече от илюзорни. Но фактът, че резултатът на Мануел е с едва четири стотни под този на Меси, говори за наистина голямо признание не само за човек между гредите.
