"Американците не вярват на нищо, докато не го видят по телевизията."* Ричард Никсън.
Този текст не е нито пътепис, нито снимка на живота в Съединените щати. Не е и анализ с претенция за задълбоченост. А един кратък разказ от първо лице за някои от посоките на медиите в Америка днес. За свят, в който журналистиката има безброй измерения - и добри, и лоши. Почти като у нас. Но и не съвсем...
И сме близо, и сме безкрайно далеч. Това беше първата мисъл, която се появи, когато пред мен се отвориха вратите на „Вашингтон поуст“. Вестник с ярка история в разследващата журналистика*, която се опитва да дописва и сегашният екип на изданието. С ясни принципи, разписани още през 1935 година - да се работи в името на истината - цялата истина! И в интерес само на аудиторията.
Сред най-добрите разследващи журналисти на "Вашингтон поуст" е Дейвид Фелис.
Докато водим разговор, той не спира да си записва идеи за нови истории. Малко по-късно негов колега ще ги проучи внимателно и ще потърси герои, които да ги разкажат по най-внушителния за читателите начин.
Вече е 17 часа и след малко страниците ще бъдат затворени, но в редакцията няма паника. Тишината по странен начин се смесва с ентусиазма в очите на репортерите, дописващи историите си.
Фелис разказва, че днес някои от най-силните теми на "Вашингтон поуст" са провокирани от социалните мрежи. „Успях да разкрия случаи на деца, починали в специализирани домове в САЩ. Смъртта им беше предизвикана от неадекватните грижи, които са получавали там“, обяснява Фелис. Нямаше да мога да напиша тези истории, ако не бях използвал Фейсбук и Тиутър, където открих родителите им. Попаднах на постове, в които се разказваше за мемориала, който правят в памет на децата им“.
И наистина в САЩ експанзията на социалните мрежи няма точка. Напротив, разраства се. Интерактивното повече от всякога надминава реалното.
Според последни проучвания всеки месец 198 милиона американци са активни във фейсбук. Смартфонът е буквално навсякъде. 58 процента го държат в ръцете си. 42 % пък притежават таблети.
Ето така изглеждаха опашките в магазините на “Аpple” в популярния в САЩ, а вече и в Европа, Black Friday, когато намаления и американци са в луда надпревара.
Затова и „Вашингтон поуст“ не си позволява да изостане в онлайн и мобилното пространството. В интернет изданието дори вече има вид повече на телевизия, отколкото на вестник. Редакторите разчитат не само на текст и на снимки, но и на видеоинтервюта, на раздвижени графики и на бързи читателски коментари. Всъщност, единствено читателите понякога реагират след успешни разследвания на изданието. Институциите са се научили често да печелят битката с журналистите, като бездействат.
Общият поглед към американските медии също го доказва. 25% от разследванията се публикуват и след тях има само мълчание, твърди Уилям Безунбърг, директор на Центъра за публична интеграция във Вашингтон.
В България нямаме такава официална статистика, но все пак, ако започнем да измерваме, ясно е, че и в това състезание ще бъдем първенци - ще надхвърлим значително тези 25 процента.
И още малко статистика – 50% от новините в САЩ днес се раждат от прессъобщения, според разследващия журналист Чарлз Луис. Повече се отразява, по-малко се разкрива. А поне на пръв поглед не е толкова трудно да се прави разследваща журналистика в САЩ.
Флорида е категоричен пример в това отношение. Добре дошли в щата, в който всяка грешна стъпка може да ви превърне във водеща новина, но и да остави силен отпечатък в интернет. Личната информация е навсякъде и това се приема за нормално. Това е и причината всеки журналист да стига до нея с уникална лекота.
Спокойно може да проверите дали съседът ви, например, е в ареста, откога и защо е там. В пълни детайли. И ги имате просто с един клик на мишката.
Без проблем може да се доберете и до досието на кварталния полицай. Или на лекаря, когото сте избрали. Но по-важното – да сте наясно кой около вас е заподозрян и съден за сексуално насилие.
Това се случва и на други места в САЩ. И в това няма нищо нередно - законът го позволява. А информираността и любопитството на американците са напълно задоволени.
Сега погледнете отново началото на текста – цитатът от изказване на Ричард Никсън. Същият, който попада под ударите на разследващата журналистика на "Вашингтон поуст". Днес думите му придобиват нов смисъл и трябва да се поправят: „американците не вярват на нищо, ако не го видят в интернет, през смартфона си.“
И, да, те са там и са в новините. Не само за да ги научат, но и за да ги създават. Повече от всякога...
* През 1972 година двама репортери на “Вашингтон пост“ - Боб Удуърд и Карл Бърнстийн, разкриват незаконно шпиониране от страна на щаба на тогавашния президент на САЩ и кандидат за нов мандат Ричард Никсън. Скандалът става известен като аферата „Уотъргейт“. След случая Никсън подава оставка, а американската политика е променена завинаги. В галерията по-долу - първата страница на "Вашингнот поуст" с новината за оставката, както и други първи страници с горещи теми на различни американски вестници.
Скоро в bTVnovinite.bg - “Български следи отвъд океана“. Една поредица от истории за живота на на българи, които репортерът на bTV Новините Росен Цветков откри в САЩ.
