България вече се бори успешно с корупцията. Заловени и осъдени са десетки сенчести бизнесмени и политици, които са присвоявали системно публични средства в особено големи размери. Може би това би прозвучало в новините на националните медии в някои друг живот.
Вместо това група политици и магистрати в началото на седмицата, съвсем сериозно, се опитаха да обвинят мониторинга на Брюксел, насред Брюксел, за никаквите резултати от борбата с престъпността и корупцията, които всички усещаме и без Брюксел да трябва да ни ги казва. Лошите европейци, които с докладите си само мътят водата на родните поборници срещу лошите, чиито далавери ще плащат и децата ни.
Това е тъжно и абсолютно ненужно перчене. Не гроздето, а брюкселското зеле е кисело, колкото и тежка бюрократична машина да са европейските институции. Мониторингът има една цел – да казва на глас проблемите, които местните хора с власт се правят, че не забелязват. И вместо да работят по тяхното отстраняване, някои български властници тръгнаха да зачеркват вестоносците.
Не, така не става. Не и през 2016 година, колкото и сайтове и сайтчета да гърмят, че "Европейският съюз е гей, май...".
През седмицата депутатите от ГЕРБ дружно поискаха от лидера си обяснения за назначенията на ДСБ, които продължават да битуват и в опозиция, и във властта. Депутатите от ГЕРБ да искат обяснение от Борисов звучи като група срамежливи зрелостници се плезят на Кубрат Пулев.
Независимо в театралността си, този сюжет е доста показателен за това как въпросните депутати разбират понятието власт – не е важно какво правиш, а от чия квота си. Това важи и за въпросните половин опозиционери от ДСБ и за Реформаторския блок като цяло, половината от който си се окопа във властта. Като за последно.
Луната се върти около Земята, Земята около Слънцето, а ние се въртим около селото си. И няма излизане.
