Футболът отдавна вече не е просто футбол. На световно ниво, футболът е битка на лобита, корупция за милиони, политика, черно тото. На местно ниво футболът е свързан с фалити, лицензи, законови вратички, прехвърляне на акции и скандали.
Дори и споровете между левскари и цесекари не са това, което бяха. Вече не спорим за това кой е по-добрият отбор в момента, а кой отбор е по-зле.
Има три универсални причини един богат човек или компания да се нагърби с финансирането на футболен клуб.
Първа причина - да гледа на него като на бизнес начинание с идея за печалби чрез успехи. Обикновено това е мотивът на тези, които купуват малки клубове, които постепенно се превръщат в силни и симпатични отбори, които ни изненадват приятно. В този случай приходите от техните успехи не идват бързо, но обикновено надхвърлят разходите многократно, което гарантира печалба за собственика.
Причина втора - един богат човек купува клуб, за да подхрани егото си. Това отново е свързано с жажда за успехи чрез първоначални инвестиции, които са големи, но непостоянни.
Развитието на тези клубове много зависи от политическите конфигурации в държавите на футболната инвестиция и останалите бизнес интереси на собственика. Всяко разместване в посоката на интересите му е риск за клуба, а всеки неуспех може да стане причина инвеститорът да се оттегли.
Причина трета - за да перат пари. Това беше характерно за Източна Европа непосредствено след раздялата й с комунизма, но по всичко изглежда, че в днешния свят вече този мотив има унищожителен ефект върху клубовете. Прането на пари чрез клубове с малки печалби и малки първенства е несериозно заради ниските приходи.
Вие сами може да прецените коя мотивация води благодетелите на различните родни отбори в момента. И защо грандовете пропадат, докато значително по-малки отбори поемат по пътя на купите и печалбите, които успехите носят.
В крайна сметка всичко опира до качество и стандарти. И до мотивацията на хората, които инвестират във футбола ни днес.
