Не е много учудващо, че Европейският съюз не може да намери общи решения на неотложните проблеми на Европа, при положение, че основните му членове водят толкова различни разговори на национално равнище.
Подобно на библейската Вавилонска кула, амбициозната европейска конструкция е застрашена от рухване, защото нейните народи не говорят на един и същ политически език.
Настройте честотите на Германия – там всичко се върти около това какво да се прави с наплива на 1 млн. мигранти, дали да се намали броят им, а в някои кръгове се обсъжда и как те да бъдат спрени.
Превключете на Франция и ще чуете една нация, която си мисли, че е във война, и все още живее в условията на извънредно положение и в шок след нападенията на ислямисти в Париж през ноември, при които загинаха 130 души.
Прехвърлете се на Великобритания – там се говори само за националния суверенитет и евентуален Брекзит преди референдума през юни, който може да сложи край на шизофреничното членство на страната в ЕС.
Погледнете на изток към Полша – хората спорят за действията на новото правителство за ограничаване на медиите и Конституционния съд, за това кой бил доносник на комунистите преди 40 години, както и за усещаната заплаха за Източна Европа от Русия.
В Централна Европа дебатът е за това как да се устои на германския натиск за разпределение на бежанците.
Обърнете се на юг: италианците и португалците са погълнати от насочени навътре дебати за това как да се съживи икономическият растеж, въпреки политиката на затягане на коланите на ЕС, и как да се отърват от натрупваните с години проблеми с банките. В същото време Испания е загрижена за каталунския сепаратизъм, политическата парализа и риска да се разпадне.
Когато лидерите на тези страни дойдат в Брюксел, те често дори не могат да се разберат какво трябва да обсъждат.
На последните две срещи на върха Великобритания искаше вниманието да бъде съсредоточено върху исканията ѝ за предоговаряне на условията по нейното членство.Целта бе премиерът Дейвид Камерън да получи „ново решение“, което да използва като коз на референдума на 23 юни дали страната да остане в ЕС. Той си осигури сделка на 19 февруари, но много други лидери се подразниха, че си губят времето с, по тяхно мнение, странични въпроси и реторични формулировки.
„Всички в залата и по коридорите бяха доста ядосани, че се занимаваме с разни неясни въпроси като индексация на детски надбавки, а същевременно имаме истински проблеми в Сирия, държави членки си затварят границите – по-важни въпроси, които трябва да обсъждаме, вместо това“, каза дипломат, участвал в преговорите.
Германският канцлер Ангела Меркел, бореща се за политическото си оцеляване на фона на отправените у дома критики срещу политиката ѝ на отворени врати за бежанците, пожела ЕС да се концентрира върху спешни мерки като обезопасяването на външните граници на Европа, регистрирането на мигранти, връщането у дома на хората с отхвърлени кандидатури за убежище и разпределянето на бежанци сред членките на ЕС.
В отчаян опит да намери общо „европейско решение“ на кризата с мигрантите, тя организира още една европейска среща на върха с Турция на 7 март, дни преди местните избори в три германски провинции, на които антиимигрантската десница може да постигне големи успехи.
Френският президент Франсоа Оланд, от своя страна, отива в Брюксел в търсене на по-задълбочено сътрудничество срещу тероризма и подкрепа за военни действия срещу „Ислямска държава“ в Сирия и Либия. Неговият министър-председател Манюел Валс раздразни представители на германските власти, използвайки участието си в Мюнхенската конференция по въпросите на сигурността, за да разкритикува радушния прием на бежанците от страна на Меркел и за да обяви, че Европа не може да приема повече мигранти.
Отслабващ авторитет
За разлика от много други предишни европейски кризи, при които неразбирателствата можеше да бъдат отложени напред във времето или разбити на постепенни стъпки, превръщащи политически спор в технократски процес, сега не се вижда как е възможно да бъде отложен или уреден миграционният въпрос.
Събитията се случват по-бързо, отколкото ЕС може да се справи с тях. Правителствата на страните по основния миграционен маршрут – западнобалканския, са под натиск от популистки сили и прибягват към решения от типа "прецакай съседа".
Австрия, която е ключова транзитна държава, наложи едностранно в средата на февруари дневен таван на броя мигранти, които могат да влизат на нейна територия, и на молбите за убежище, които е възможно да бъдат подадени.
Признак на отслабващия авторитет на Брюксел и Берлин бе това, че Австрия събра миналата седмица 10 централноевропейски и балкански държави на среща без Германия, без представители на евроинституциите и без Гърция – основната входна врата за мигранти. Те обсъдиха възможности за координиране на националните мерки за обезкуражаване на движещия се на север миграционен поток.
При положение, че плавателни съдове, пълни с мигранти, тръгват всеки ден от бреговете на Турция, напук на зимата, тази ситуация може бързо да превърне Гърция, най-отслабената икономика в ЕС, в гигантски бежански лагер.
Гръцкият премиер Алексис Ципрас предупреди, че страната му няма да стане „склад за души“ и каза, че ще блокира други европейски политики, ако партньорите на Атина не споделят бремето.
Държавите от ЕС до голяма степен игнорираха квотите за прием на бежанци, за които се споразумяха миналата година.
Унгария сега планира референдум дали изобщо трябва да приема бежанци. Великобритания и Франция навеждат глава, вместо да помогнат на Меркел – най-опитния и уважаван лидер в Европа.
Камерън няма да приема пристигнали вече в Европа бежанци поради опасения, че обществената враждебност към мигрантите може да му коства загуба на референдума. Оланд също се страхува, че може да увеличи подкрепата за крайнодясната популистка Марин льо Пен, ако предложи на Берлин повече съдействие.
Ако притокът на мигранти от Турция не спре през следващите седмици, а това е малко вероятно, най-вероятната следваща стъпка е прилагането на Шенгенското споразумение за зона за свободно движение, която обхваща 26 страни, да бъде официално преустановено за две години, за да се предотврати хаотично разпадане.
Голямото постижение на сътрудничеството на европейско равнище на един континент, белязан от векове войни, ще бъде поставено в изкуствена кома, за да бъде предотвратена близката му гибел. Резултатът вероятно ще бъдат дълги опашки по границите – гледка, която почти изчезна през последните две десетилетия.
При такова положение Германия, със или без Меркел, вероятно ще трябва да наложи свои собствени ограничения за прием на нови мигранти.
В момент, когато вниманието на слабите и разделени лидери в Европа е отклонено от вътрешни дебати, съюзът, който очерта рамката на просперитета след Втората световна война, ще започне да се разпада.
Пол Тейлър за Ройтерс, превод БТА
