На днешния празничен ден искам да започна малко по-оптимистично. И не само фактът, че децата тръгнаха на училище, ме кара да ви пожелая да не губите вярата, надеждата и любовта си. Много рядко чувате подобни неща от екрана, така че наистина от цялото си сърце ви желая да бъдете оптимисти за живота ни тук и сега. 

Погледнато икономически, казват, че България се стабилизира. В момента в големите градове цените на имотите отново бележат бум, бизнесът е в растеж, а безработицата намалява. Доходите в някои сфери растат по-бързо от очакваното.

От друга страна, бежанският натиск секна, а Турция престана да се люлее, поне до референдума на кюрдите в Северен Ирак, които в края на месеца ще гласуват дали искат своя държава или не. 

На международната сцена цари обичайното лицемерие, което е в период на затишие, поне в Европа.
На повърхността виждаме още политическа стабилност, основно заради липсата на адекватна опозиция, която да влезе в ролята си на коректив на властта. 

Оставането на десните извън парламента обрече на непредставеност стотици хиляди, за което са си виновни самите десни, които докоснали се веднъж до властта в миналите парламент и правителство, се самопоквариха до пълната си маргинализация. 

Така управляващите в момента могат да правят каквото си поискат и както го поискат, което в условията на липса на коректив и медиен слугинаж на някои медии, гарантиран по незнайно какви финансови механизми, поставя държавата в обществото ни в период на познатото изчакване на някой пореден "оправач". Но тъй като те май свършиха, май ще се наложи, само лекичко, ако може и е време, да се "самооправим" или поне да започнем мислим за това.

Но това не означава да политиканстваме по посока на "оправящите ни", а да работим, да си плащаме данъците и да спазваме законите. И тогава недоволството ни ще стане не по-шумно, а по-тежко, когато това е нужно. Може да ви звучи глупаво, но вакуумът, в който се намираме в момента, е доста приемлив за политиците, за всички политици. 

Но този вакуум е най-вече духовен и е в главите на всички нас, защото тези горе са проекция на нашия собствен общ манталитет. Опитът да излезем от вакуума включва тотална смяна на чипа, както каза един бивш премиер, а ние му се разсърдихме, включва още учене, четене, образование. Защото и друг път съм ви казвал - недоволството в социалните мрежи е балон, който на улицата се превръща в шепот. 

И в изборния ден припознаваме все същите "оправачи". 

Мисълта за България минава през мисълта за собственото си семейство, отношения с другите, истинска мисъл за това около теб. Всичко друго е оправдание и вакуум.