Макар много европейски страни да смятат, че ако бежанският поток се увеличи, това ще навреди на икономиките им, Германия разчита на рекордния брой хора, които се изсипват през границите ѝ, за да спаси своята.

Според прогнозите на Берлин

населението в работоспособна възраст ще намалее с 6 млн. до 2030 г.,

тъй като смъртността изпреварва раждаемостта, а това затруднява икономическия ръст. „Ако успеем бързо да обучим тези, които идват, и ги назначим на работа, тогава ще решим един от най-големите проблеми за бъдещето на нашата икономика - недостига на квалифицирана работна ръка", каза икономическият министър Зигмар Габриел пред парламента.

Запълването на недостига на квалифицирана работна ръка ще бъде предизвикателство за правителството, но много компании вече си дават сметка за потенциала, който може да представляват очакваните 800 000 имигранти.

Даниел Кок, собственик на малка фирма за подови настилки в западния германски град Дортмунд повече от година търси подходящ стажант, когато местна търговска организация го пита дали би наел работник със статут "търсещ убежище". При Кок идва 31-годишният бежанец от Еритрея

Тесфагебриел Абраха, който дори не бил чувал за паркет, преди да започне да го реди.

След успешно преминат двуседмичен изпитателен срок в края на юли, той сега ще учи занаята до 2018 г.

„Не наех Абраха, воден от фантазьорски идеализъм, а тъй като е квалифициран, ентусиазиран и с желание за работа", споделя Кок, който многократно е бил разочарован от стажанти.

Марсел Фрацшер, директор на германския институт за икономически изследвания, твърди, че имигрантите заемат повече от 2/3 от новосъздадените работните места в най-голямата европейска икономика, които възлизат на 1,5 млн. за последните пет години.

„Имаме нужда от работници, ако искаме да поддържаме германската икономическа сила”, казва Фрацшер.

Дортмунд се намира в провинция Северен Рейн-Вестфалия, най-многолюдната в Германия. Тя приютява около една пета от новодошлите. В Дортмунд има близо 4000 души, като се очаква до края на годината броят им да се удвои.

Индустриалният град страда от спада в минната индустрия, а безработицата достига 12,7% и е два пъти по-висока от средното за страната.

Редица европейски лидери използват именно високата безработица като причина да откажат достъп на дори малка част от стотиците хиляди души, които прииждат в Европа, бягайки от война или бедността в Близкия Изток и Африка.

Но в Дортмунд местната Търговска камара има различен поглед над случващото се и отчита, че

почти една четвърт от фирмите в града имат незаети работни места.

"Работни места съществуват, но невинаги се намират подходящи кандидати с добра квалификация", казва говорител на камарата и добавя, че чиракуването не е привлекателно за повечето германци, които предпочитат да продължат образованието си в университет.

За да бъде избегнат недостигът на работна ръка, по-рано тази година 85 бежанци бяха поканени на езиков тест и изпит по математика. Избрани бяха 15 души от Сирия, Конго и Еритрея, които да започнат курсове в сферата на оптиката, електрониката, механиката, металургията и поставянето на подови настилки.

Един от тези избрани именно е Абраха. Той бяга пеша от Еритрея през 2012 г., след шест години, прекарани в армията. През ноември успява да се добере до Германия и започва да учи немски в бежанския лагер.

Говорителят на Търговската камара обяснява, че някои компании предлагат

допълнителни стажантски позиции за мотивирани бежанци,

макар нужната им бройка да е била вече попълнена.

Чиракуването не е обвързано с минималното заплащане от 8,50 евро на час. Профсъюзите подчертаха нуждата от гаранции, че няма да се стигне до експлоатиране на работниците.

На въпроса дали потокът от бежанци ще доведе до спад в заплатите, говорителят на Търговската камара отговаря, че възнаграждението за чиракуване е фиксирано в колективни договори и отделни преговори относно заплащанията няма.

Бертолд Шрьодер, директорът на Търговската камара в Дортмунд, който даде началото на пилотния проект казва, че малките фирми могат да заместят ролята на семейството и да помогнат на новодошлите да се установят.

Има и други трудности пред възможността потокът от бежанци да даде бърз отговор на демографската дилема в Германия.

Макар мнозина бежанци, предимно от Сирия, да са високообразовани,

все пак близо 20% са неграмотни,

сочат данни, цитирани от вътрешният министър Томас де Мезиер.

Нуждата от квалифицирана работна ръка варира в зависимост от региона, което затруднява удовлетворяването ѝ чрез потока на новодошлите. Федералната агенция по заетостта посочи някои професии, за които има остра нужда от работници: малко са специалистите като машинните инженери, водопроводчиците, здравните работници, социалните работници, компютърните специалисти.

За да ускори достъпа до пазара на труда, правителството намали времето, което търсещият убежище трябва да изчака, преди да започне работа, и премахна изискването за предварително съгласие на Инспекцията по труда.

Преминалите обученията обаче не получават гаранция, че ще бъдат наети на работа –

нещо, което може да отблъсне кандидатите.

Според Улф Рин, зам.- директор по проучванията към института за планиране на заетостта в Бон, заяви, е неразумно да се смята, че в краткосрочен план бежанците могат да са разрешение на проблемите с недостига на квалифицирана работна ръка, тъй като прекалено много бива оставено на случайността.

"В средносрочен до дългосрочен план обаче те може да облекчат демографските проблеми на Германия, особено ако ние като общество успешно ги интегрираме на трудовия пазар", казва той.

"Разбира се, това е предизвикателство за нас, няма гарантиран успех", добавя още Рин.