Да не можеш да губиш в спорта е ключово за постигане на големи успехи, но може да е и в основата на още по-грандиозни провали. В края на миналата седмица привържениците на някой си турски футболен клуб доказаха второто по най-опасния възможен начин – стреляха с автоматична пушка срещу движещия се автобус на съперник. Терор или отмъщение на противникови фенове – това са двете версии, по които работи турската полиция, и всяка от тях звучи плашещо. Извършителите на атаката все още не са ясни, но властите в Турция подозират ултрасите или на загубилите конкретния мач Ризеспор, или агитката на Трабзонспор – другият голям клуб в региона, поддържащ отколешна вражда с „фенерите“.
Какво се е случило всъщност – на път от стадиона в Ризе към летището в съседния черноморски град Трабзон, след резултатна победа като гост с 5:1 срещу отбора на Ризеспор, на пътен възел с виадукти и ниски мантинели, няколко куршума пробиват предното стъкло на клубния автобус на Фенербахче. В рейса е бил целият отбор на „канарчетата“, треньорският щаб и всички служители в групата за гостуването в Ризе.
Трагедията с много загинали по ирония на съдбата е предотвратил единственият пострадал – шофьорът Юфюк Киран. Водачът е овладял автобуса след атаката, успял е да спре край пътя, след което е бил откаран в местната болница с прорезни рани по лицето. Турските телевизии разпространиха ужасяващи кадри, как от лицето на Киран шурти кръв, а лекарят на тима се опитва да му помогне. „Този човек е герой. Въпреки раните си е успял да спре автобуса, за да не падне в пропастта край него“, се казва в изявлението на местните власти, които осъдиха атентата. Полицията приоритетно се зае със случая и още същия ден бе открито оръжието, с което е стреляно по рейса на футболния клуб. От Фенербахче се обявиха за незабавно спиране на първенството и сериозни наказания за всички замесени.
„Докато случаят не бъде разрешен по удовлетворяващ Фенербахче начин, настояваме за прекратяване на първенството. Нашият футбол беше окървавен. Искаме виновниците да бъдат намерени и наказани и това е много важно за Фенербахче“, пише на клубния сайт. От Турската футболна федерация остро коментираха атаката към клуба и също поискаха реакция на властите. „Ние решително осъждаме нападението. Считаме го за атака не само срещу един клуб, но и срещу целия турски футбол и призоваваме да бъдат взети мерки за подвеждането под отговорност на виновните“, се казва в съобщение на сайта на TФФ. Министърът на спорта Чагатай Кълъч осъди „нехуманната и страхлива постъпка на нападателите“ и допълни, че властите са готови да предприемат всички необходими стъпки, дори и прекратяване на първенството.
Президентът на Турция Реджеп Ердоган също е осъдил остро инцидента с футболния клуб, а премиерът Ахмет Давутоглу публикува в Twitter следната позиция: „Осъждам нападението. Цялата общественост стои зад Фенербахче. Извършителите трябва да бъдат изправени през закона“. Дори Галатасарай подкрепи вечния си съперник, а един от директорите на истанбулския гранд коментира случая с думите „оръжието и насилието нямат място в спорта“.
Мнозина анализатори прибързаха да заключат, че турският футбол отново е в колапс, а пораженията върху имиджа и развитието на първенството ще съперничат на тези от драмата с уредените мачове преди няколко години. Всъщност в последните години в южната ни съседка положението изобщо не е толкова розово – в началото на годината точно такава оценка даде не кой да е, а старши треньорът на турския национален отбор по футбол Фатих Терим. „Футболът в Турция се движи в неправилна посока, това се вижда във всички области“, коментира Терим, визирайки големите парични инвестиции в отделни клубове и невъзможността да се проведат адекватни реформи във футбола като цяло.
„Турция харчи много пари за футбол, но не постига международни успехи, не възпитава млади играчи. В страната има 127 професионални клуба, но само половината от 18-те отбора в суперлигата имат лиценз от УЕФА, над 600 спорни дела се разглеждат във ФИФА - ние надминахме по този показател България и Македония", казва още Терим.
Думите на големия треньор, както сам се определя „човек, посветил целия си живот на футбола“, звучат много страшно в контекста на последните новини от южната ни съседка. Обхванати от дребните конфликти между този и онзи клуб, турските футболни деятели забравят „голямата картинка“ и важните резултати. И случката от този уикенд само го доказва. Понеже футболът е слаб и несъстоятелен, за феновете на един или друг клуб е по-важно да нанесат съкрушителен удар по съперниците си извън терена, а не да помагат на „своите“ за също толкова съкрушителна победа на него. Футболната логика противоречи на тази на ултрасите и резултатите не са много приятни (спомнете си за футболните убийства преди години в Турция или за фенските „изяви“ в Мездра и Пловдив).
Аналогията с България я има, и то не само заради споменаването ни от Фатих Терим като еталон за управленска немощ. Приликите са страшно много – и у нас ги има спорадичните „мащабни“ инвестиции без генерални ползи, и тук куца лицензирането, делата и скандалите са много... за момента ни липсват само атентатите с огнестрелно оръжие и по-добре да си остане така. Но пък у нас ясно се вижда, че футболът може да се убива и без куршуми – действат безотказно съдийските директиви, широко затворените очи и безумните похвали от съперници.
