Странни неща има в театралния афиш тази седмица. Стари актьори поемат нови и неочаквани роли, с които се готвят да изненадат публиката.
Основното действащо лице в първата пиеса става съветник на тези срещу които и протестираше, и премиерстваше, назначен служебно заради активната си позиция срещу безчестието в политиката.
Воден от дълбоки вътрешни терзания и чувството ,че е изоставен и пренебрегнат, лутащ се из лабиринт от въпроси - защо никой не го пита за съдебната реформа, в крайна сметка героят професор-протестър-премиер , който ще наречем "Трите П-та" приема предложение, което не може да откаже.
Той става мълчалив наблюдател на заобикалящия го свят, забравяйки да громи статуквото, да задава въпроса КОЙ и да протестира шумно срещу неправдите от жълтите павета. За него завесата пада тук, без аплодисменти, а дори и критиката не му обръща особено внимание.
Героят във втората пиеса е човек с реална власт, който хем е на власт, хем ще протестира срещу властта си. Наелектризираното неспокойство на този персонаж е породено от високите цени на тока.
"Аз"-ът е доста обременен, защото в първата част на пиесата, той беше ударен от високо напрежение, което го изпрати в дълъг антракт, преди да се завърне на политическата сцена. Това поражда страх у героя, че изкуственото задържаните цени на електричеството в последните години имат потенциала да донесат нови мълнии върху главата му още тази есен.
Дали ще избегне капана или отново ще седне на електрическия стол ще видим в кулминацията на представлението. В този смисъл не е изненада готовността му да размаха знаме с надпис "долу" на площада.
И ако досега ви говорех за драми, вътрешни терзания и главоблъсканици, третата премиера тази седмица е комедия.
В нея един гуверньор на централна банка отказва да подаде оставка, независимо от заканите, че ще бъде набит от жена, която цяла седмица го чака да си тръгне.
Този герой отдавна не е на сцената и позволи на политиците да си измият ръцете с него, защото и преди това мълчеше и не предприемаше мерки срещу група богаташи, които си помислиха, че държавата е тяхна.
Комичното в случая е, че една година след срутването на банката на богаташите, гуверньорът не си тръгва и никой не може да го пипне. А само да го помоли. Получава се весел каламбур от персонажи, които хем го призовават, хем го умоляват да си подаде оставката. Но той не ще.
Това са само три представления от тази седмица. Колкото до пушката на сцената - за щастие тя все още не е гръмнала. А клоунът все още е съвсем, съвсем обикновен.
