Каква е приликата между „Лудогорец” и баба Гошка? Отговорът е очевиден - те излязоха в Европа и прибраха милионите. С тази разлика, че футболният клуб от Разград не изтърка някакъв лотариен билет, а инвестира здраво, организира прецизно и надгради постепенно.

Победата над „Виктория” Пилзен в сряда вечер нито е първата, нито е най-престижната в кратката история на тима. Достатъчно е да споменем, че във въпросния мач Козмин Моци отбеляза гол №100 на континенталната сцена. Този успех обаче очерта нови процеси, които определено впечатляват. „Лудогорец” вече печели рутинно срещу съперници от средна европейска величина. Без да се стига до драми, без да се чака до последната минута и без да се разчита на епизодични фойерверки и бразилска техника.

Хората на Георги Дерменджиев методично приклещиха чехите, търпеливо чакаха удобния миг и умело се застраховаха от фатална грешка в защита. С други думи - по-добрият отбор взе аванса, който му трябваше, и дори пропусна да изпрати гостите с крайно обезсърчителна тройка.

Разбира се, всички суперлативи ще отидат на вятъра при срив в реванша. Но обраните и премерени думи от треньора и футболистите след мача ни внушават основателно предположение, че това просто няма как да се случи. Марселиньо, Дяков, Стоянов и останалите излъчват адекватност и ясно усещане за посока и цел. И защо не - те са се устремили към мечтаните групи, които вече познават отлично. И където скоро ще се чувстват у дома си. Да, здравият разум изключва победи срещу „Реал” или „Ливърпул”. Но също така подсказва, че противници от калибъра на „Базел” редовно ще си тръгват с два-три парцала от „Васил Левски”.

Има ли смисъл да обсъждаме ролята на „Лудогорец” в така наречената Първа професионална лига? Половината титуляри на този отбор вече струват между 5 и 10 млн. евро. Останалите дори не се ядосват, когато загубят на „Герена”. Защото след това им предстои мач за 14 млн. евро. А дали през май разликата в точките ще е 18 или 21, това е от значение само за статистиците.

Като стана дума за „Левски”, на „сините” и „червените” им остава само едно - да броят. Милионите, които регулярно постъпват по сметките на „Лудогорец”. Серията от титли, чийто край не се вижда. И чужденците - със или без паспорт от Европейския съюз. Броенето е безплатно, както и сладките спомени за отминали времена. За останалото се иска работа и акъл - крайно дефицитни стоки в родния футбол.

А може би най-нелепи са истеричните хлипания как БФС работи за каузата „Лудогорец”. Сериозно ли? Сякаш Кирил Домусчиев се нуждае от нещо повече от пасовете на Марселиньо и головете на Кафу. Вярно е, че първите две титли от летоброенето дойдоха в последния кръг. Но кой е виновен на ЦСКА за загубата в Разград или на „Левски” за позора със „Славия”?