„Преди повече от 20 години, през 1994 г., Международната конференция за населението и развитието се проведе тук, в Кайро, за да обсъди различни въпроси, в това число – образоването на жените и защитата им от всички форми на насилие, в това число обрязване и сексуални посегателства. Много от тези въпроси са все още актуални днес и Ви призовавам да допринесете за изпълнението на ангажиментите, поети тук, в Кайро, преди 20 години“.

Откъс от реч на европейски политик пред лидери на арабски страни, в който сякаш няма нищо смущаващо. Само че това изказване си остана само на хартия – Саудитска Арабия не поиска да го чуе. Може и да е ново за вас - световните медии отразиха скандала относително бегло.

А целият сюжет е любопитен. Мощната петролна монархия вече не се задоволява с ролята на верен американски съюзник и, както виждаме в Йеменската война, се опитва все по-ясно да играе ролята на регионална суперсила, ако не и нещо повече.

В тази страна важат законите на Шериата

Там жените нямат почти никакви собствени права, често са насилствено омъжвани още като деца, а всякакви опити за опозиционна дейност срещу краля се наказват жестоко.

Както се случи с правозащитника Рай Бадауи, осъден на 10 години затвор, глоба от близо 300 000 долара и... 1000 удара с камшик. Обвинението – обида към ултраконсервативната форма на исляма, възприета от държавата. „Средновековно наказание“, би казал всеки.

Това и казва шведският министър на външните работи Маргот Валстрьом. От първия си ден на поста тя дава да се разбере, че

борба за човешки права, а не „реалполитик“

ще я водят в работата й. Говори даже за „феминистки дневен ред“. И освен това е един от първите западни политици, които имат смелостта да признаят правото на палестинците да имат своя независима държава.

Това обаче не я спира и да нарече „неетично“ продължаването на апетитно споразумение за военно сътрудничество именно със Саудитска Арабия – въпреки накърнения по този начин интерес на мощната и в световен мащаб шведска оръжейна индустрия.

В саудитската столица Рияд

подобни шамари се приемат трудно

особено когато ги нанася жена. Кралството блокира изказването на Валстрьом пред Арабската лига в началото на март (това от началото на текста), заедно с ОАЕ отзовава посланиците си и спря издаването на визи за шведски граждани. Очерта се и бойкот на шведската кандидатура за Съвета за сигурност на ООН.

Това явно не бе достатъчно и Организацията за ислямско сътрудничество (с 56 страни-членки) заклейми коментарите на министър Валстрьом. При това, с впечатляващо обяснение: „Световната общественост, с множеството си култури, разнообразни социални норми, богати и разнообразни етични стандарти и различни институционални структури не може и не бива да се базира на единствена и централна гледна точка“.

Критиката срещу лошите закони и липсата на фундаментални човешки права е представена като критика срещу арабската култура. И срещу исляма. Тук

арабите се проявяват като добри ученици на Израел

Политиците в еврейската държава от десетилетия етикетират като антисемитизъм почти всяка политическа или социална критика отвън.

В крайна сметка борбената Маргот Валстрьом беше смазана – шведският крал и премиерът на страната писмено се извиниха на саудитския крал Салман, договорът за доставките на шведско оръжие беше продължен преди дни, а министърът нарече ситуацията „недоразумение“.

Междувременно, Швеция не получи никаква подкрепа, а някои медии със злобна усмивка брояха страните, отзовали посланиците си от скандинавската държава.

Така Западът пропусна поредния си шанс да принуди една от най-мощните близкоизточни страни

да излезе от Средновековието

Вместо това, и този път се видя, че между държава, закони, култура и религия може да се сложат знаци за равенство – стига да има кой да поиска това достатъчно силно.

Не е чудно. Сега богатите петролни монархии инвестират мощно в целия западен свят и, с оглед икономическите реалности, доста лесно си купуват мълчаливо толериране на своите „етични стандарти“. Много правителства се огъват и „безплатно“ - в желанието си да не се набиват излишно в очите на всичките радикали, вдъхновени или косвено финансирани от даден режим.

Позицията на агресията винаги е ярка и гласовита. За сметка на това дисидентите и обикновените хора с мнение се налага да бъдат тихи. И затова ги жертват в името на борбата с тероризма, "традиционно добрите отношения" или някаква друга глупост.

Даже разстрелът на „Шарли Ебдо“ не се оказа достатъчен повод да се заговори за нуждата от нормалност, в името на която всеки ден някой правозащитник рискува живота си в страни като Саудитска Арабия или Иран.

На фона на всичките трагедии и политически циркове у нас, темата може да изглежда далечна, но тя е част от по-големия сюжет на отношенията между арабските страни и западния свят. А в този разговор вече не влизат само фондациите за износ на джихад.

Шиити и сунити създават военно-политически блокове

в преследване на някакви исторически реванши.

И, докато се правим, че ги няма, екстремистите от правителства и спящи клетки вярват все по-силно в това, че шейхът е Бог, който не прощава. Че жената не е човек. И че никой не може да ги спре да наложат своя „етичен стандарт“.

България е на ден-два път с кола от тези процеси. Честито.