С има-няма ден разлика две нетрадиционни футболни новини направиха впечатление на феновете. И не, не става дума за двете минимални загуби на националния отбор, понеже „лъвовете“ и техните ръководители отдавна не правят впечатление на терена, а преди и след това (ето, например, г-н Михайлов сам призна, че вече от 20 години не играе, залага само на танци). Става въпрос за изявите на публиката на уж „истинския футбол“ – този без излишните охрани, скъпите билети, телевизионните камери и големите спонсори.
Новината, че майката на Христо Стоичков има по-цветист език от сина си и го демонстрира на мача между Вихър и Ясно поле е по-скоро забавна. Самият факт, че леля Пенка не само е на мач (при това на гостуване), но и има солидна позиция по спорни въпроси с дузпи, засади и сенчести договорки, е достоен за усмивки. Да не говорим за колоритните оценки, които бих гласувал с две ръце да заживеят във футболния фолклор – „май теле са обещали тук“ е къде-къде по-благозвучно от „обвинение в уговорен мач“, а „имаш ли тебешир да нарисуваш дузпата“ е съвсем в унисон с последните футболни нововъведения и маркирането със спрей.
За разлика от изявите край тъчлинията в село Войводиново, втората новина изобщо не е смешна. На помощното игрище на един от шепата останали елитни столични отбори масово меле прекъсва мач при юношите и екшънът завършва със спукана глава на играч и горди от намесата си фенове. Левски посреща ЦСКА, води с 2:0, а изгонен играч на червените е в публиката заедно с (логично) родители и приятели на младите армейци (логично) изразяват някаква позиция, мнение, радват се или страдат. Съдията Вихрен Манев, явно съвсем изпуснал мача, дава червен картон (по-излишен даже от този на Мицански срещу Италия). Напрежението (логично) ескалира, в публиката (логично) става скандал, който (логично) би трябвало да завърши с няколко разменени реплики и намеса на (логично) охраната.
И тук вече започва нелогичното.
Първо – изгоненият капитан на ЦСКА е в средата на „агитката“ и изобщо не е нелогично, че все още гори в играта и ще иска да каже „по нещо“ на съдията, съперника и публиката. Нелогично е някой от неговия щаб да не помисли какво може да се случи.
Второ – на игрището не просто няма полиция, а охраната е поверена на стюарди от синята агитка (за непросветените – фенове от сектора, но със сигнални потници). На видеото се вижда, че именно няколко от стюардите първи искат да ударят позволилите си да покажат мнение зрители. Не ме разбирайте погрешно, най-вероятно е имало някакви нерви, някаква провокация – след подобен червен картон (нямам идея за какво е показан първият и дали е бил заслужен) почти всеки би реагирал, но все пак трябва ли това да завърши с линейка, с шутове на 20 маскирани лумпени върху две хлапета и няколко бащи? Обидите и „нецензурните думи“ (както се изрази иначе тактичният Мето Деянов) са практика на родните стадиони, не вярвам те да са били причината за толкова драстични противодействия на сините фенове и стюарди.
Следващото в серията – нелогични са именно тези качулати „ултраси“, които са на юношески мач в пълно фенско снаряжение, имат стъклени бирени бутилки и явно не са проверявани на входа. Каква е гаранцията, че нямат огнестрелно оръжие, ножове, бухалки и какво ли още не? Ами ако един гений с шалче е решил да „затрие“ едно поколение на противника, за да засвидетелства истинската си любов към „неговия клуб“? Какво или кой би му попречил? И тук не говорим за Левски, ЦСКА или Ясно поле – става дума за онези „слепи точки“, когато емоциите около терена са толкова силни, че логиката остава някъде много далеч. Няколко думи и за Иван Ангушев – хлапе, което застава пред своя капитан и се опитва да го защити по мъжки получава отговор „по мъжки“ с няколко хвърлени бутилки. Нелогично нали? Логично пресаташето на Левски Ивайло Кючуков се опитва да осуети проблема предварително чрез стюардите, а и след това заедно с Даниел Боримиров, когато искрата вече е запалена на терена. Нелогично е отсъствието на треньора на сините, който би трябвало да е пример и стимул за малките, но за неговата реакция и оценка малко по-късно...
Като стана дума за терена – още нещо нелогично. Как може тълпата да влиза на терена и да показва боксови прийоми, да линчува и замерва с бутилки съперник, а след това съдията невъзмутимо да настоява мачът да продължи. „Делегатът (на мача – б.а.) ни каза, че това, което ставало на трибуните, не се отразявало на събитията на терена“, каза след мача Антон Димитров от щаба на ЦСКА. По-нелогично от това не вярвам някой да може да измисли – та той теренът беше по съвместителство боксов ринг ?!
Помните контролата на ЦСКА с Ашдод, нахлулите на терена привърженици, моменталното прекратяване и последвалото наказание и то в някаква си лятна контрола. Обяснете ми с каква психика трябва да играеш концентрирано дерби от Елитна група до същата централна линия, покрай която хора с качулки преди минути са ритали в главата твой съотборник. „Естествено, че исках мачът да продължи, защото водихме в резултата и заслужавахме победата... Щастлив съм от победата и играта“, каза треньорът на Левски Йордан Петков. „Какво значи дали някой иска или не иска? Това не е концерт по желание“, пък каза Даниел Боримиров.
Когато говорим за резултати и двамата са прави, но това ли е правилният пример за младите футболисти – това ли е победата, която „те прави щастлив“ (щастлив !!!) победата на всяка цена, независимо от средствата, независимо от цената, независимо от съперника. А феърплей кога? Нали се сещате, че вече се готви ответната атака и подобни случки могат да станат норма, а уважението към съперника да остане някъде из черно-белите снимки...
Правилникът на футболния съюз определя за професионалния футбол най-тежкото наказание за „опити за побой или малтретиране противникови състезатели, служебни или длъжностни лица“, при юношите правилата са по под разбиране и с „50% намаление“, но трябва ли изобщо да ги няма? Идеята на наказанието е да покаже, че дадена постъпка е неправилна, няма да се толерира и следващите ще получат същия тежък удар, а не както напоследък просто да напълни нечия банкова сметка. „Дано няма война между двете агитки в следващите мачове. Дано хората разберат, че начинът, по който трябва да растат тези деца, е да им се дава шанс да отидат в първите отбори. Не е този начинът“. Простичкото обяснение на Методи Деянов би трябвало да го прочетат всички замесени. По няколко пъти.
