Трагедията в Париж е зловещ знак, че между цивилизациите зее огромна бездна. Но това е бездна в самите нас и собствената ни представа за този все по-малък свят.
Полюсните реакции след трагичното нападение срещу „Шарли Ебдо” роди крайности, които показват колко много се е променило мисленето ни. А мисленето на хората е силата, която променя света.
Трите стълба на западната цивилизация, изразени от девиза на Френската революция – „свобода, равенство, братство”, се сблъскаха с реалността на този все по-мапък свят, който се раздели на „Аз съм Шарли” и „Аз не съм Шарли”.
В тази ситуация обаче много ми се иска истинският лозунг да е „Аз съм човек”.
Един милион души на площада и време за истинска дискусия в какво се превърна този малък свят? Тук за политически популизъм няма място. Въпросите са остри, а отговорите болезнени. И те засягат всички ни.
Нека бъдем честни, в последните две десетилетия западните политици изхабиха прекалено много енергия за борба с мними заплахи като имиграцията от Източна Европа, подценявайки покълването на истинската опасност от новия тероризъм.
Близкият Изток няма нищо общо с Източна Европа, защото по-Близкият Изток вече е в сърцето на иначе западния свят.
Тези хора на площада трябва да попитат своите политици защо позволиха да се стигне до атаката и срещу „свободата, равенството и братството”, които днес са защитавани от милиони по улиците на Париж. Защо си затваряха очите пред все по-явните заплахи на ислямистите, които ползвайки се от всички облаги на западния свят извършват атентати срещу собствените си родители?
Какво се случи с всички ни? И защо разделението между нас изглежда все по-предопределено? Един милион души на площада, обединени, в един все по-разединен и малък свят.
