„Много съм радостен за Стилиян. Желая му всичко най-хубаво. Не знам дали знаете, но ние с него се познаваме още от младежкия национален отбор и поддържаме връзка вече 20 години. Наистина съм щастлив за него. След всичко, през което премина, това е силно вдъхновяваща новина. Супер!“ – думите са от интервю на националния селекционер Ивайло Петев по адрес на очакваното завръщане на Стилиян Петров в професионалния футбол.
„Пожелавам му следващото му завръщане да бъде в националния отбор. Наясно сте, че за него вратите винаги са отворени. Мога само да съм доволен от такива новини. Поздравявам него и цялото му семейство и му пожелавам успех с Астън Вила“, допълни още Петев.
Преди няколко дни бившият капитан на представителния ни тим, Селтик и Астън Вила обяви, че иска отново да играе футбол на най-високо ниво, четири години след диагностицирането с левкемия. Халфът успя да пребори болестта и записа няколко демонстративни мача, но в момента се подготвя по специална фитнес програма и на пресконференция сподели, че се намира в много добра спортна форма.
„Формата ми е близо до тази, в която бях, преди да прекратя кариерата си. Нека видим докъде ще стигна. Дори и да не се получи, ще знам, че съм опитал“, каза пред бирмингамските журналисти Стилиян.
През миналия сезон българският футболист бе част от щаба на Астън Вила като помощник на тогавашния наставник Тим Шърууд, но явно да носи отново фланелката на Вила е голямата цел пред него, независимо дали говорим за Чемпиъншип или Висшата лига.
Завръщането на терена след четири години на постоянни битки с коварната болест е достойно за уважение, а Стилиян го направи на няколко пъти. Завръщането в професионалния футбол (да не говорим за националния отбор) ще бъде изключително и е поредният пример за това, как „капитанът“ продължава да вдъхновява.
Историята му е достойна за филм а добрият му пример е нещо, от което всеки може да се поучи. Кариерата, присъствието на терена, обявяването на нелепата новина, битката заедно със семейството и клуба, подкрепата на приятелите и публиката, победата над острата форма на левкемия, усилената работа с фондацията, принадлежността към клуба и огромното желание да бъде част от него отново – всеки детайл около Стилиян говори изключително много.
Завръщането му в големия футбол ще означава мисия – не просто като футболист, а като модел за подражание, като пример, че трудностите каляват. В английския футбол (и най-вече в Чемпиъншип) изобщо не е лесно – натоварването е огромно, противниците са мотивирани и няма нищо гарантирано.
Ако 36-годишният Петров получи своето място там, то това ще е впечатляващ знак, че няма невъзможни неща. Че волята и вярата могат да „пренапишат правилата“ и можеш да постигнеш изключително много, ако не се предаваш и вярваш в себе си.
Ролята на Стилиян може и да не е толкова ключова на терена – може би няма да е онзи познат мотор, който не спира за цели 90 минути (макар самият той да ни увери, че тренировките с младежката формация на Вила са дали нужното и той е в оптимална форма), но пък представете си колко може да мотивира младите играчи, колко може да респектира съперника, колко страст може да дава на публиката...?
Същото ще важи и за българския национален отбор – ролята на човек като Стилиян ще е незаменима. Един играещ помощник-треньор, мотиватор, пример за останалите в момента, в който сякаш сме загубили правилната посока и фигурите, заслужаващи уважение.
Неслучайно миналата година, когато България домакинстваше на Европейското по футбол за младежи, именно Стенли беше официален посланик на турнира. „Радвам се, че съм едно от лицата на това европейско първенство. За мен е чест да съм тук. Искам всички да имат позитивни мнения за нас като нация, като страна и като футболни таланти. Дано момчетата осъзнават каква възможност им се предоставя, и то в България пред собствена публика. Това е много важна крачка в тяхната кариера към професионалната кариера“, каза Стилиян в навечерието на старта на Евро2015 и допълни, че „се е качил с усмивка на самолета към дома“.
Точно с такава усмивка, искрена и благодарна, посрещнахме и новината, която много медии определиха като „чудо“.
Остава да му пожелаем още малко кураж, сила и увереност, макар той да има достатъчно и от трите – продължавай напред, капитане, накарай ни да повярваме в чудеса!
