„Ако бях германец, щях да гласувам за нея “- каза го преди дни Барак Обама в канцлерството на Германия пред многобройните камери и микрофони на световните агенции по време на последната си визита като американски президент в Европа.

Няколко часа по-късно, на сутринта, докато Обама се опитваше на работна закуска да разсее страховете на най-важните си стратегически партньори в Европа - лидерите на Германия, Франция, Великобритания, Италия и Испания, че няма да се стигне до обрат в позициите на  САЩ,  медиите разпространиха нова „мълния“: Ангела Меркел с извънредна пресконференция в неделя вечер.

Вече е факт: Меркел се готви за четвърти път да бъде канцлер на ФРГ. Решение - колкото изненадващо, толкова и очаквано.

Решение, чийто изход може да бъде също толкова изненадващ както брекзит и президентските избори от другата страна на Океана. Защото въпросът сега не е просто: Кой ще управлява Германия? А кой ще е следващият лидер в Европа?

Мигрантската криза, брекзит, Путин, Ердоган и Европа

Тя е първата жена канцлер в Германия и първата източногерманка на този пост. Успя три пъти.  

С всеки следващ мандат германците й вярваха все повече.

Когато й гласуваха доверие за трети път през есента на 2013 година, Меркел събра значителен брой гласове заради европейската си политика. Ключът тогава бе прагматизъм по време на световната финансова криза и твърда позиция в политическото надиграване с гръцката криза. Не без значение бе и онова „майчинското“ чувство на обгриженост, но и на предвидимост.  

С началото на третия й мандат в Германия започна широк обществен дебат: Може ли страната да поеме по-голяма отговорност на международната сцена? Аргументите - съюзниците в Европа и отвън Океана изискват по-голям ангажимент от Берлин.  

Докато германското общество и световни експерти развиха теории и сценарии - от „нов хегемон в Европа“ до „нов мост между Изток и Запад“, в Европа се случиха няколко кризи.  

2014г . – Кървавият конфликт в Украйна. Русия анексира Крим.  

2015 г . – Бежанска вълна към Стария континент и атентати в Париж.

2016 г. – Поредица терористични атаки в Европа и все по-харесван популистки език на националистическите формации. Великобритания реши да напусне европейското семейство, а Турция изненада с пореден политически сценарий.    

При всички тези кризи се споменава името на Меркел в контекста не само на политиката на Германия, но и на Европа. Във всяка една от тези кризи тя застана с позиция, но нито една от тези кризи все още няма изход. 

„Мислих дълго...Този избор ще бъде труден, както никога досега!“(Меркел, 20.11.2016)

Днес тя е най-обичаната и най-мразената в Европа. Но когато говори, прецизира всяка своя дума.

Посланието й: „Ще се справим!“ отпреди година в разгара на мигрантската криза й спечели много врагове и критика както в Европа, така и в Германия, но и в собствената й партия.  

Дни след поредицата терористични атаки в страната й тя не се поколеба да повтори: „Убедена съм, че ще се справим!“ Последваха още по-сериозни критиките и спад на доверие.  „Германците трябва да ценят Меркел“  - каза го отново Обама. Защо го направи? Защо отиващият си американски президент открито застана зад един вътрешнополитически партиен избор в Европа?

На последната си пресконференция в Берлин Обама каза още: „САЩ имат фундаментален интерес от стабилност и сигурност в Европа.“ Няколко пъти нарече Меркел „най-близък съюзник и международен приятел“, „единствената, която може да отстоява либералните ценности“. И се оттегли с нея на дискретна вечеря.  

Тези думи идват седмица след президентските избори в САЩ и новата голяма въпросителна пред света.

Меркел избра този момент и обяви решението си. Даде заявка, че ще действа рационално и предсказуемо. Предсказуемост, която не се вижда нито при Путин, нито при Ердоган, нито при Тръмп. Предсказуемост, чиято липса е заразна и за Европа.  

Ще се справи ли Меркел да бъде канцлер за четвърти път?

За да успее сега, първо трябва да спечели отново доверието на германците, което загуби при много от тях заради позициите си.