Автор: Керстен Книп
Силите за сигурност все още не бяха приключили работата си, когато на пресслужбата на полицията ѝ се наложи да се обърне с настоятелен апел към обществеността чрез "Туитър": "Не разпространявайте в мрежите никакви видеа или снимки на полицейските служби в процеса на тяхната работа - не помагайте на престъпниците!" Призивът нямаше конкретен адресат - очевидно бе отправен в еднаква степен и към гражданите, и към представителите на медиите. Някои пренебрегнаха изискването, както стана ясно от отправения малко по-късно втори призив от страна на полицията. "Още веднъж" - така започваше вторият туит, който също настояваше да не се разпространяват снимки в мрежата. В тази вечер гражданите, изживяващи се като журналисти, бяха очевидно точно толкова неспособни или несклонни да съблюдават елементарните принципи на журналистиката, колкото и някои професионални медии. Тъй като преките свидетелства от действията на полицията в реално време така и не спряха да пълнят екраните.
Да искаш непременно да си пръв
Професионалните журналисти и гражданите, въоръжени със смартфони, отдавна се конкурират в едно необявено състезание: кой ще публикува пръв снимка от някое местопрестъпление, кой ще задоволи най-напред потребността от информация - и любопитството - на обществеността? Това е надпревара, в която утвърдените медии са един вид в неравностойно положение: тъй като където и да се случи нещо, случайно намиращите се там граждани не пропускат да заснемат събитията и след това публикуват заснетото в мрежата. И докато първите журналисти успеят да стигнат до мястото на събитието, в интернет вече отдавна могат да се открият безброй свидетелства за станалото.
Т.е. - медиите са под сериозен натиск. Очакванията, отправени към тях, трудно могат да бъдат удовлетворени по достатъчно отговорен начин. "Трябва да бъдем бързи, но и да запазим спокойствие", казва шефът на новините на Дойчландфунк Марко Бертолазо по повод медийното отразяване на събитията в Мюнхен. "Редакторът на новините трябва на първо място да успее да се противопостави на натиска от страна на медийното обкръжение.
Информация няма, но предаването тече
Това противопоставяне обаче си има определени граници: от утвърдените медии се очаква да предават - при това и в случаите, когато няма почти нищо повече от снимки и слухове. А в Мюнхен положението бе тъкмо такова в продължение на часове. Нищо не беше ясно - нито броят на нападателите, нито мотивите. А въпреки това трябваше да се предава. Случаят в Мюнхен по безподобен начин открои неловкостта на това положение, пише журналистът от "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" Михаел Ханфелд: "По новинарските телевизионни канали започва надпревара за най-бързата информация. А тя може да бъде само откъслечна".
А когато прадаването веднъж е тръгнало, трябва да се пълни с нещо - дори и когато няма достоверни данни. Журналистите, както казва още Ханфелд, се оказват в положение, в което просто не могат да изпълнят задачата си да предоставят информация. "И не им остава нищо друго, освен да произвеждат хипотези и предположения". В подобна ситуация те просто са заставени да работят несериозно: "Ако няма нищо ново, се пълни с версии от типа - какво би било ако".
Всичко това става само защото предаването вече е започнало и трябва с нещо да се запълни - с информации, или пък със спекулации. Опцията за прекратяване на емисията е изключена - конкуренцията е голяма и който веднъж отпадне от надпреварата, ще остане следващият път зад борда.
Между информацията и сензацията
Натиск се оказва обаче и от една друга страна: чрез стремежа към сензационност и перверзно развлечение. „Чистата” журналистика все по-трудно се отграничава от чистата сензация. Обективната сдържана журналистика, пестеливото отношение към снимковия материал и, ако е нужно, пестеливата, но затова пък надеждна информационна политика се отхвърлят от някои части от публиката като недостатъчни. "Тъй като е под икономически натиск, но и под натиска на времето, информационният бизнес се превръща в смесица от кампанийна и мейнстрийм-журналистика", обяснява Марко Бертолазо. "Това означава, че почти всички редакции експлоатират само няколко големи теми и то защото и другите ги експлоатират. Това е един постоянен кръговрат".
Именно този натиск поражда голямото изкушение да се посегне към най-красноречивите снимки - тези, на които се виждат нападателите и жертвите. Развихрилото се насилие и страданието, което то причинява: това са мотивите, на базата на които растат квоти и тиражи. Затова един булеварден вестник побърза да пусне на сайта си снимки на атентатора, а телевизионните екипи постоянно снимаха и излъчваха кадри с плачещите роднини на жертвите. "Към всички, които разпространяват снимките на жертви - спрете това!" - бе написано в поредния туит на мюнхенската полиция, призоваваща към уважение спрямо мъката на роднините.
Варварското деяние води и до варварски прояви от страна на журналистите. В Мюнхен за пореден път се видя, че снимките могат да бъдат всякакви - освен невинни.
