Скорострелното оттегляне на турския премиер Ахмет Давутоглу от поста след конфликт с президента и острата реторика на Ердоган към Европа само часове след оставката на дясната му ръка, е червена лампа, която идва като предупреждение.
Политическата несигурност поставя под въпрос изпълнението на споразумението с ЕС за връщане на нелегалните имигранти, което може сериозно да застраши България в следващите месеци.
На този фон у нас изборният кодекс първоначално беше променен така, че да неутрализира гласовете на изселниците от Турция, засягайки обаче и потенциалния вот на нашите сънародници по цял свят.
Президентът очаквано наложи вето. ГЕРБ вероятно ще бият отбой, убедени че от Патриотичния фронт по-скоро биха останали в управлението, отколкото да отидат на избори. В крайна сметка, ще се върне старото положение, в което на гласовете на изселниците ще разчитат и от ДПС, и от новата партия ДОСТ.
Въпросът е каква ще е активността на българите в САЩ, Англия, Германия и прочее. Защото ако тя е висока, гласовете от Турция ще имат много по-малко значение.
На крайно десните формации сякаш е забранено да говорят от името на Русия. Мълчи Льо Пен във Франция, мълчи и Сидеров в България. Сякаш Москва осъзна, че крайностите не са в техен интерес и вече разчита на много по-умерени на пръв поглед политици, които постепенно ще се радикализират в синхрон с модерната реторика. Те ще са новия стълб на Кремъл не само в България, но и в целия регион. Това се нарича просто - смяна на лицата.
В Съединените щати се разиграва предизборен цирк. Американците съвсем го обърнаха на реалити шоу и възходът на Доналд Тръмп го доказва. Милиони гледат на него с интерес и опиянение като на колоритен шегаджия без да си дават сметка, че милиардерът може да разпали Трета световна война само с три некомпетентни изречения. Проблемът не е в прическата, а в това, което се крие под нея.
Такива неща от отиващата си седмица. Както казва Кубрат Пулев - продължаваме напред.
