Европейското първенство във Франция продължава, но вече има няколко отбора, които стегнаха куфарите. И сред тях мога да отлича поне три образа, които вече ми липсват. Не, изобщо не става дума за англичаните – точно както и в референдума за напускане на ЕС, те сами си го направиха. Няма как да поведеш във втората минута и след това някакви храбри исландци толкова да те мачкат, че да не знаеш какво да правиш с топката, а по време на всяка атака (не контра) в твоята половина да са повече руси мъжкари със сини фланелки. Не говоря и за Хърватия – да, те определено ще ми липсват и поколението им отива в историята, но Португалия ги победи (макар и в изключително скучен мач) една крачка преди четвъртфинала. Не става дума и за руснаците (които вече може и да са отново заедно в някой „не-летен“ лагер), още по-малко пък за испанците, които имат да правят доста поуки от показното на „скуадрата“.

Уил Григ

Беше ни тъжно след третата смяна във всеки мач на Ирландия. Още по-тъжно ни е сега, когато Уил няма как да подуши терена. Нали се сещате „Уил Григ е под пара... защитата е ужасена... на-на-на-на-на“ – неформалният фенски хит на Евро 2016 (в изпълнение на кого ли не – от редовия ирландец та до Ерик Кантона) получи толкова популярност, че на самият футболист му стана неприятно от цялото това внимание (а да не говорим за треньора Мартин О`Нийл – на една пресконференция бившият мениджър на Селтик трябваше да отговаря на въпрос по темата и след много усмивки и кратко замисляне простичко обяви, че „не избира играчите на базата на песен на феновете“). Рефренът е измислен от Шон Кенеди, редови фен на Уигън, след като нападателят вкарва 28 гола за тима и е в основата на завръщането на клуба във втория ешелон на английския футбол.

В замяна на добрата хрумка, Шон получава безплатен пропуск за идния сезон от собственика на Уигън, а Уил Григ получава толкова много внимание, че се превръща в една от звездите на Евро 2016, без изобщо да е стъпил на терена. Не му се получи в никой от мачовете от груповата фаза, а и в осминафинала срещу Уелс не заслужи доверието на Мартин О`Нийл. В крайна сметка ирландците отпаднаха, а Уил се прибра у дома и записа толкова минути на Европейско, колкото всеки един от родните национали. Което си е направо тъжно – само мога да си представям как биха изригнали феновете, щом Григ се появеше в игра? Но за феновете със зелени фланелки – малко по-късно.

Сивият анцуг

За разлика от Уил Григ, един друг футболист беше стопроцентов титуляр. Габор Кирали беше едновременно най-възрастният и един от най-колоритните на френските терени. Унгарският страж навърши 40 през април, а през юни помогна на своите да прескочат групите с култовия си сив анцуг и неподвластните на годините рефлекси. За негово (и мое) съжаление белгийците направиха показно на ефективността си и го накараха цели 4 пъти да извади топката от мрежата си. Но историята на Габор е като учебник за справяне с трудностите – кариерата му е пълна със сривове, самият той казва, че е имал периоди, в които с дни не намира сили нито за тренировки, нито за мачове, нито за социални контакти. Играл в Германия и Англия, Кирали така и не може да се наложи в елитен отбор.

Тръгва от Херта, после акостира на Острова в Кристал Палъс, който малко след пристигането му изпада, идва ред на завръщане в Мюнхен 1860 и Втора Бундеслига, където отново нещата не се получават. Новият му клуб е Фулъм, където за три мача записва двуцифрен брой допуснати голове, а „черешката на тортата“ е мач, в който влиза като смяна и допуска цели 4 попадения. Въпреки цялата тази почти нелепа поредица от „постижения“ вратарят не спира да вярва в себе си и играта, а стимул са му приятелите и семейството. Сега Кирали е на „своето място“ в родния ФК Халадаш – посредствен клуб от най-стария град на Унгария, в който някога играел неговия баща и в който сам той започнал да тренира.

Освен вратарската кариера, Габор има спортна школа и понякога дава ценни съвети на хлапетата на футболния терен. „Искам да покажа на всеки, че е способен да успее в живота си“, казва вратарят, който показа нагледно, че няма невъзможни неща. Дори и да играеш на Европейско с навършени 40 години в паспорта (което всъщност го прави рекордьор, изместваш доскорошния първенец в графата – немската легенда Лотар Матеус, записал участие малко след 39-тата си годишнина).

Ирландският фен

И ако при Габор Кирали говорим за възраст и достолепие, имаше едни млади момчета, които също заслужават огромно уважение. Става дума за единствения отбор, чийто фенове имаха фенове. Ирланците бяха великолепни – зелено море от фенове с бири в ръка, които пеят песни, забавляват се и показват всички позитивни черти на посрещането на голям футболен форум. Няма ги тъжните изцепки на англичаните, хулиганските изяви на руснаците или тихото присъствие на иначе многото германци. Не само с подкрепата си за резервата Уил Григ, не само с култовите си серенади, танцови или певчески способности, а с „цялостен принос“.

Култова беше случката, в която един фен имаше нужда от сцена за изява, стъпи на тавана на автомобил и го изкриви. След това цяла дузина ирланци първо напъхаха стотици банкноти в уплътненията на автомобила, за да може собственикът да си плати ремонта, а малко след това някой технически по-грамотен направо им показа как да поправят щетата и минути след това таванът бе като нов. Естествено накрая хепиендът бе посрещнат с наздравици и бурни овации, а усмивките на лицата на ирландците се пренесоха и при всички нас, които станахме свидетели на видеото в социалните мрежи. Изобщо страхотни образи, които със сигурност ще ни липсват в пъти повече от безидейния Рой Ходжсън или неспособния на смислено центриране Хари Кейн, например.