Психически неуравновесен човек, заключена врата и неизвестно колко оръжия – това са съставките за най-неприятния за МВР сюжет през последните години. Започна се с Петко Савов, който разстреля барета и рани още няколко в хода на „ювелирната” операция в Лясковец. Преди година антимафиотите цяла нощ се чудеха какво да правят с обезумелия „опълченец” от Горна Баня, който най-накрая падна от покрив и се предаде.
Сега бивш МВР шеф на преклонна възраст и след инсулт опъна нервите на политическото и професионалното ръководство на силовото ведомство. С два незаконно притежавани пистолета.
За щастие, от трагичната кончина на командоса Емил Шарков насам тези случаи все се разминават без жертви. Това обаче се оказва само повод полицейските началници да се бият в гърдите колко професионално са действали. А истинският проблем почти не се докосва, макар да е много сложен – у нас всеки може да притежава всичко.
Всеки
Грандиозният провал в Лясковец показа ясно, че важни системи у нас работят зле. Две години по-късно, брилянтният успех в столичния кв. „Стрелбище” води до абсолютно същите изводи.
На първо място, както Петко Савов, така и Петър Коджейков са показвали пред близки и не само в продължение на дълго време, че имат някакъв проблем. Единият почти не излизал от вкъщи, държал се агресивно със съседите си. Другият преживявал тежко бавното си възстановяване след преживян удар и не сдържал гнева си в съвсем обикновени житейски ситуации.
И в двата случая медицинските власти така и не обърнали сериозно внимание. А и да бяха обърнали и да бяха открили нещо притеснително, за единен регистър на психично болните у нас се говори от десетилетия. И още ще се говори, защото такъв няма. Миналата година политически боричкания саботираха поредния опит.
Какво става при това положение? Даже човек с видимо опасно поведение може просто да се премести на друго място и там да тероризира съседите си. Или да застрашава живота им.
Чак когато се стигне до последното, ще последва и реакция от страна на властите – традиционно при сигнал за неадекватно държащ се човек от полицията съветват гражданите да търсят близките му, които на свой ред да се оправят сами. Надали има жител на голям български град без поне един луд съсед, който години наред се влошава, докато накрая, например, не подпали апартамента си.
С единен регистър властите няма да имат извинение за това, че са изтървали следващия барикадирал се мъж с пушка.
Всичко
А проблемът с намирането на пушка всъщност изобщо не е голям. На теория България е със значително по-затегнат режим за покупка и притежание на огнестрелно оръжие, отколкото е САЩ, например. Получаването на разрешително за бойно оръжие е свързано със стройна процедура, притежаването е под контрола на полицията, а даже за ужким безобидния газов пистолет се очаква да уведомиш МВР.
Прекрасно, но само на теория.
Именно случаят „Лясковец” показа, че полицията гледа „през пръсти” сроковете на разрешителните и може да минат години, преди МВР да се поинтересува какво се е случило с човека, който преди години е бил психически годен да притежава оръжие. Отново липсва добре работеща централизирана информационна система, в резултат на което пушки и пистолети „изчезват” и се „появяват” на най-различни места в страната.
А понякога са и изцяло „под радара” на властите. Особено често се случва при почти всеки крими сюжет с участието на бивши и настоящи полицаи, военни, ловци и работещи в оръжейните заводи. Именно от бездънните складове с „бракувани” части вероятно са излезли не малка част от оръжията за гангстерските престъпления през последните 20 години.
Има и още по-лесни варианти да се снабдиш с машина, която убива – и то без да имаш старо разрешително и без да си с връзки или много пари. С малко повече четене и известна доза сръчност, самозащитата може да се превърне в смъртоносно нападение.
Сами по себе си безопасни на над метър разстояние, много от газовите пистолети се поддават на съвсем простра преработка, след която стрелят с бойни патрони. Онлайн се намират и видеа с инструкции. В някои случаи даже не е нужно да разполагате със струг.
В сайтовете за обяви човек може да си купи газов пистолет за по-малко от 100 лв. В едно на 20 предложения въобще се споменават документи.
Рискът е голям – самата структура на газовия пистолет повишава опасността буквално да се пръсне при изстрел с боен патрон. Въпреки това има даже изчерпателни таблици за това кой модел на кой производител е най-подходящ.
Такива модифицирани оръжия често се появяват в сводките на МВР – не само като иззет инвентар от къщата на някой бандит, но и като средство за извършването на убийство.
Как това ме касае?
След всеки случай на грубо посегателство срещу възрастни хора се намира по някой популист, който да каже пред камерите, че ще живеем по-спокойно, ако се въоръжим. То и сега сме си така – никой не те спира да се обзаведеш с нещо, което може да отнеме човешки живот.
Всеки може да има всичко. Животът ви може да зависи от милостта на... всеки. Колко още психически нестабилни хора с оръжия в ръце се крият зад заключените си врати? И колко още полицейски обсади, засичания на кръстовища, пиянски разправии и шумни купони в панелки „ювелирно” ще се разминават без жертви?
Няма да са много. Затова нека час по-скоро си проличи, че не сме в Дивия Запад, а в държава, която работи.
