Ембаргото върху вноса на оръжия от Русия, което ЕС наложи миналата година в отговор на проруските бунтове в Украйна, ускорява разпада във военните връзки между централноевропейските страни и предишния им покровител. Това се посочва в анализ на Ройтерс.
Санкциите доведоха до появата на ограничен регионален пазар за местно произведени руски резервни части, чрез който се очаква войските на страните от бившия Източен блок да преминат по-бързо към използването на западни оръжия, отбелязва агенцията.
От Министерството на отбраната на Словакия твърдят, че трябва да закупят нови радари за въздушна отбрана, защото не могат да обслужват руските си модели поради липса на резервни части.
Българските им колеги пък съобщават, че ще трябва да преустановят използването на руските си реактивни изтребители по същата причина. Пред Ройтерс министърът на отбраната Николай Ненчев заяви, че България може да потърси подкрепа от партньорите си за патрулиране на българското въздушно пространство.
Като част от Варшавския договор до преди няколко десетилетия, страните в Централна и Източна Европа бяха изключително зависими от вноса на военно оборудване от Русия. Днес те членуват в НАТО, но всъщност започнаха да преминават към вноса на западно оръжие още преди избухването на конфликта в Украйна. Ето защо сривът в доставките на руски оръжия в резултат на санкциите не доведе до тежки последици за тези страни, коментира световната агенция.
Според автора на анализа, заради санкциите, Русия е загубила договори за доставка на оръжие по-рано от очакваното, а това е крайно болезнено за икономика, която до голяма степен разчита на износа на оръжие.
„Въпреки че санкциите на Европейския съюз срещу Русия не са от решаващо значение за военната интеграция на Централна и Източна Европа със западните им партньори, тъй като този процес започна преди много години, ембаргото върху руски оръжия и части със сигурност ускорява процеса,” казва Конрад Муцика, анализатор по отбраната в IHS Jane’s.
Въпрос на части
Условията на санкциите позволяват на страни членки на ЕС да закупуват руски части, за да поддържат „наличните си възможности”. Това обаче се отнася само до договори, които са сключени преди въвеждането на санкциите и които все още са в сила.
Министърът на отбраната на България Николай Ненчев твърди, че ембаргото на ЕС е засегнало доставките на резервни части за руски оръжия, както и способността на страната да обслужва своите изтребители МиГ-29, широко използвани от войските на страните от Варшавския договор в миналото.
„Ако [ремонтите] спрат, изтребителите МиГ-29 не могат да бъдат използвани по време на тренировъчни занимания и военни действия,” казва Ненчев пред Ройтерс. „Това ще затрудни значително охраната на българското въздушно пространство и ще подтикне страната да търси военна подкрепа от своите партньори.”
Министър Ненчев допълва, че е възможно България да потърси помощ от Полша за обслужване на своите изтребители.
Запитан защо България не е потърсила удължаване на договора за обслужване с Русия, въпреки че условията на санкциите позволяват подобно действие, говорителят на българското министерство на отбраната каза, че според служители на външното министерство това е можело да доведе до дипломатически усложнения.
„В момента Словакия използва радари [за въздушна отбрана], произведени от руската компания „Алмаз-Антей”, обяснява говорителят на словашкото министерство на отбраната. „При наличието на нови резервни части те могат да се използват до 2020 г. Заради санкциите обаче министерството не може да закупи резервни части, така че ще трябва да обявим търг за нови радари.”
„Санкциите на ЕС срещу Русия не промениха особено приоритетите ни,” допълва говорителят. „Отдавна планираме да намалим зависимостта си от руски оръжия. Санкциите просто изместиха някои от приоритетите ни по-напред.”
През април властите в Словакия обявиха, че са се съгласили да закупят 9 американски вертолета „Блек Хоук” на стойност 261 милиона долара. Така те искат да заместят остарелите руски Ми-17, които не могат да обслужват поради липса на резервни части.
Много фирми избягват дори сделки, които не са включени в санкциите, защото се опасяват, че ако в даден момент обхватът на тези санкции бъде разширен, те неминуемо ще окажат влияние на техните договорки, пишат от Ройтерс.
Западните сили не изключват подобно разширяване на санкциите. Те продължават да обвиняват Русия, че подкрепят украинските бунтовници с оръжия и войски, като така правят невъзможно постигането на трайно примирие. Русия от своя страна отхвърля тези обвинения.
Москва си има и други пазари
Към момента Русия остава уверена за износа си на оръжия, който се възстанови значително след загубата на пазара в рамките на Варшавския договор. Според руските власти, през 2014 г. страната е изнесла оръжия на обща стойност 15 милиарда долара. Същевременно, страната вече е сключила договори за доставка на оръжия през следващите 3-4 години, като главните купувачи включват Индия, Китай, страните от Близкия изток и Латинска Америка.
Въпреки че няма точни данни за износа на оръжия от Русия към страните от Централна и Източна Европа, Москва предпочита да продължи доставките за региона възможно най-дълго.
Големият победител
Докато Русия понася загуби в търговията с оръжие, Полша се озовава в най-изгодна позиция да се облагодетелства от тази ситуация, смятат от Ройтерс.
Преди 1989 г. полската отбранителна индустрия беше тясно свързана със Съветския съюз. По това време Полша произвеждаше оръжия и части най-вече с помощта на съветски технологии. След като Полша се присъедини към НАТО през 1999 г., оръжейната индустрия на страната насочи поглед към запада. Същевременно Варшава продължава да поддържа сериозен капацитет за обслужване на руско въоръжение, включително изтребители и хеликоптери.
„Полската индустрия може да предоставя услуги на други страни от бившия Източен блок, които попадат в рамките на ембаргото, докато в същото време продължи да използва постсъветско оборудване,” заяви говорител на полското министерство на отбраната.
Пазарът обаче е толкова стеснен, че понякога Полша прибягва до закупуването на употребявани части, които са в наличност както в региона, така и в страни на хиляди километри като Индия.
В крайна сметка санкциите на ЕС срещу Русия ускоряват прехода на страните от Централна и Източна Европа към запада, който стана неизбежен след присъединяването им към НАТО.
Вероятно подобно развитие ще донесе позитиви в политически план, но междувременно ще накара тези страни да действат все по-изобретателно, за да поддържат качествена отбрана, която отдавна е под сериозен натиск.
