Той беше освободен от ареста. И колкото и да не ви се вярва Йоан Матев, обвинен за убийството на 15-годишния Георги Игнатов в Борисовата градина, скоро може да си е у дома или в чужбина. Причините са чисто процесуални и процедурни – изтекли срокове, отказ на защитата му да се запознае с материалите по делото и възраст към датата на извършването на убийството.

Все още Матев е в ареста, докато не се произнесе и по-горната инстанция, но домашния арест почти сигурно би означавало потенциално бягство. Поне, ако съдим от опита на скрибуцащата българска съдебна система и правораздавателни органи, чрез която дребни престъпници могат да лежат в затвора с години, но хора, извършили убийства могат да се озоват на свобода.
Списъкът е дълъг, но не трябва да го забравяме. Защото това, че живеем в безнаказаност, не означава че не трябва да губим паметта си.

Преди година турски шофьор уби двама мотористи край Драгоман. Фарук Бекташ беше задържан и неочаквано освободен отново от някой съдия. Повече от година този шофьор е в неизвестност и се издирва от Интерпол, защото някой е решил да го пусне и той е избягал от България. Само знам, че един от мотивите той да бъде освободен под домашен арест е договор за едногодишен наем. Наел си е апартамент, един ден преди да се гледа мярката. Поне не е бил в хотел.

Защото в хотел прекара лятото си шведа Ралф Сундберг, който пиян почти не уби камериерката Диана Петкова. Той си тръгна от България. Дори не знам дали е платил глобата си от половин работна заплата в Швеция. Само знаем, че е бил уволнен от работа заради постъпката си. Тоест собственият му работодател се е засрамил от него.
И нас ни е срам.

И тук няма никакво значение кой от каква националност е. Швед, турчин, български циганин, ритащ жени в Берлинското метро. Всяко престъпление трябва да се наказва според закона. Как в Германия осъдиха пияния Светослав Стойков на две години и 11 месеца затвор за ритник по стълбите в метрото, а в България глобиха пияния Ралф с една малка шведска заплата заради ритник в главата?

Защо съдебния процес тук позволява всякакви процедурни хватки, които дават възможност на убийци да бягат далеч? Законите ли не са ни в ред? Или хората, които трябва да прилагат тяхната строгост? Факт е, че българската съдебна система е огромно блато, на всички нива. И за почтените хора в нея става все по-трудно.

Някои ще обвинят законите, други съдиите, трети – световната конспирация. Но понякога и съдбата ни изпраща странни знаци и съвпадения. Като различната цена на ритниците в Берлин и Слънчев бряг. Като избягалите и бягащи обвинени в убийства и грабежи, като безсилието на прокурори и следователи пред решенията на съдиите. Като странните решения на някои съдии.

В началото на месеца, убиецът на Виола – Стефан Станев, призна вината си и беше осъден на 25 години затвор. Защото се призна за виновен и делото приключи за един час. Под невярващият поглед на почернените родители, които тепърва ще завеждат иск за кръвнина. Наистина има нещо сбъркано. И много опасно. И тъжно. То се нарича безнаказаност.