Първото нещо, което възнамерява да направи 27-годишният иракчанин Кадир Абас, кандидат за убежище, пристигнал в Германия преди четири месеца, след като се върне в родината си, е да целуне земята, наричана от него дом.
„Избягах в Германия, за да изградя бъдещето си. Но осъзнах, че не мога да го изградя с фалшиви обещания“, заяви той на берлинското летище „Тегел“, преди да се качи заедно с още 50 разочаровани като него иракски младежи на самолета на „Ираки еъруейс“ за Ербил в Северен Ирак, разказва Йозеф Насър за Ройтерс.
Все по-голям брой иракски бежанци в Германия избират да се върнат в своята опустошена от войната страна, разочаровани от бавния процес на предоставяне на убежище в Германия. Миналата година страната беше залята от поток от 1,1 млн. кандидати за убежище, повечето от които все още живеят в бежански центрове.
„Изпитвам носталгия и се чувствам унижен“, каза Абас и махна разочаровано с ръка, спомняйки си за мизерните условия в берлинския приют с нехигиенични тоалетни и блудкава храна.
Пътуването до Германия от родния му град Багдад му е струвало 4000 долара, включително таксата за контрабандистите, които го качили на лодка от Турция до Гърция. От там, заедно със стотици други мигранти, поел по дългия път до Германия през Балканите и Австрия.
Данни на германското вътрешно министерство показват, че броят на иракчаните, които решават да се върнат у дома, е започнал да се увеличава от септември, когато напуснали 61. Този брой бил неколкократно повече в сравнение с предишните седем месеца от годината, когато обратно към родината си поемали по десетина. През декември завърналите се в Ирак бежанци са достигнали 200. Това, разбира се, е съвсем малка част от близо 30 хил. иракчани, подали молби за убежище в Германия миналата година.
Те са петата по численост група след сирийците, албанците, косоварите и афганистанците. Но тенденцията е показателна за тежката действителност за мигрантите, бягащи от конфликти в Близкия изток. Те идват в Германия с надеждата за по-добро бъдеще, но откриват, че страната домакин, известна с ефективната си бюрокрация и богатство, едва успява да настани огромния брой пришълци.
„Тъжно е, че толкова много младежи се връщат в зона на военни действия“, каза Андеша Карим, представител на „Ираки еърлайнс“ на летище Тегел. Авиокомпанията организира по три полета седмично към Ирак от Берлин, Дюселдорф и Франкфурт.
Причините за връщането на иракските бежанци са свързани повече с безпаричието и мизерния живот, а не толкова с подобряването на ситуацията в Ирак, където правителствените сили постигнаха успехи срещу „Ислямска държава“.
Както Ербил в кюрдския автономен район в Северен Ирак, така и Багдад са извън териториите, контролирани от ИД, и в тях не се водят тежки сражения, въпреки че радикални елементи взривяват редовно бомби в иракската столица.
„Европа не е добра. Не ми дадоха нито разрешение за убежище, нито пари. Ще се върна в Кюрдистан и може да се присъединя към пешмерга, за да се бия срещу Даеш („Ислямска държава“, бел. ред)“, каза 19-годишният Хасан, който е иракски кюрд, имайки предвид подкрепяните от запада кюрдски милиции, борещи се срещу ИД.
Повечето от младежите, чакащи за петчасовия полет за Ербил на стойност 280 долара, пътуваха с еднопосочни документи, издадени им от иракското посолство в Берлин. Мнозина или бяха загубили паспортите си, или ги бяха унищожили на германско-австрийската граница с надеждата това да затрудни депортирането им, ако бъдат отхвърлени молбите им за убежище. След края на октомври посолството е издало 1400 такива документа – близо десетократно повече в сравнение със 150-те през предишните десет месеца, съобщи германското външно министерство.
Служители от иракското посолство не бяха открити за коментар.
Онези, които не могат да си платят обратното пътуване, се обръщат за финансова помощ към Международната организация по миграция.
Не всеки е склонен да се откаже от Германия. Абдала ал Алаги, друг иракчанин, е дошъл на „Тегел“ да изпрати приятеля си Абас и все още се надява да получи скоро убежище.
„Оставам. Ако няма напредък с придвижването на документите ми, ще тръгна към друга европейска страна. Не е задължително да оставам в Германия“, каза той.
Абас се опитваше да сдържи сълзите си, докато се сбогуваше с Алаги и се отправяше към гишето за чекиране. „Кажи на мама да ми изпрати истинска храна“, викна му Алаги, което накара Абас да се усмихне.
