Днес ще ви говоря за РБ. Но това не е съкращението на Република България, нито пък на Реформаторския блок, а по-скоро Р като "работещи" и Б като "безработни".
Полицейските протести от седмицата, които толкова много ни поляризират, са показателни за много по-дълбоко заболяване на цялото ни общество. Синдромът на хроничното безпаричие и евтиният труд, както и несправедливото разпределение на парите.
У нас всичко е наопаки - тези, които учат най-много рядко са сред тези с най-добрите заплати. Учителят е по-ниско платен от полицая, полицаят е по-нископлатен от сервитьорката, а сервитьорката понякога получава повече от лекаря. Ученият взема колкото чистачка, от което държавата нито става по-умна, нито по-чиста, нито по-сигурна, нито по-здрава.
Така Синдромът на хроничното безпаричие рецидивира в тотална демотивация, в която цялата система се пълни със слабо подготвени и не особено способни хора, които най-често отбиват номера. Тези, които смятат професията си за призвание потъват в общата демотивация, превръщайки се в поредните сърдити на живота. Млади хора с отровени души, в които искрата е угаснала още преди да се е запалил огъня. Хора, които мислят за 20 заплати при пенсиониране още преди да са разбрали кога и как ще се пенсионират.
Така се ражда парадоксът на работещите безработни и те далеч не са само в полицията. Тази седмица тя служи само за пример - огромната сума от един милиард отива за... ниски заплати. Това означава, че системата е сгрешена фатално и отказът от реформи ще продължи да налива стотици милиони, за да подхранва още повече демотивацията.
Тези хора ще бъдат все по-нискоквалифирани и демотивирани служители, които ще посветят живота си да лъжат системата, че работят. Резултатите ще са още по-слаби, а доверието все по-ниско. Това в комбинация със страха от реформи на политиците и омразата, която изпитваме един към друг чертае тъжната картина на нищопроменянето.
Добре дошли в РБ - страната на работещите безработни.
