Макар да е футболист със сериозна визитка и мениджър с два поредни дубъла в Сърбия, може и да не си спомняте Славиша Йоканович и краткото му рандеву в родното първенство. Сърбинът се задържа начело на Левски за едва няколко месеца и 11 мача, след което тогавашните силни хора в клуба Сираков и Батков го изгониха с доводите, че не може да „овладее отбора“. Стана публично и предложението на Сираков „Ако не можеш да се справиш, да вляза аз в съблекалнята“, допълнено от обяснението „казах му на Славиша, че с европейското му и възпитано поведение в съблекалнята на Левски трябва да се приключи. В нашата действителност се изисква много по-твърда ръка. Аз неведнъж съм го казвал, футболистите трябва да изпитват не само респект, а и страх, ако искаме да дават максимума от себе си“. Няма какво да коментираме, освен да отбележим и факта, че по-малко от месец след Славиша от Герена бе натирен и същия този „владетел на съблекалнята“ Сираков. Толкоз.

Малко след „освобождаването“ от Левски сърбинът мина през Испания, а после се отправи към смятаното за едно от най-тежките и трудни първенства в света – английската втора дивизия. В Чемпиъншип играят 24 сравнително равностойни отбора, които с горе-долу еднакъв скромен финансов ресурс се опитват да влязат „в големите пари“ на Висшата лига. Само от ТВ права тимовете, получили промоция в Премиършип, са със 120 милиона паунда „напред“, което си е огромен залог и оправдава лютата битка във всичките 46 кръга. Е, Славиша Йоканович пое Уотфорд и един кръг преди края този уикенд отборът му е на първо място и със сигурност от другия сезон ще играе с Челси, Сити, Юнайтед. Ливърпул и Арсенал. Наред с това, тъй като договорът му е до края на сезона, вече се появиха слухове, че сърбинът е сред „трансферните цели“ на още няколко клуба от Висшата лига.

Обявилият го за недостоен и недостатъчно успешен треньор клуб също е на първо място. Но в долната шестица на родното първенство. Наред с похвалите към Йоканович, в родните медии се появиха и материали, според които успехите на сърбина не би трябвало да се считат като неуспехи за Левски. Че едва ли не освобождаването му е било правилно, а спечелването на промоция от Чемпиъншип – случайност, изключение или просто добро стечение на обстоятелствата. Ами всъщност не, нищо подобно.

Славиша дойде в Левски в може би най-трудния период от последните години – юбилейната година, натоварена с много очаквания, отпадането от Иртиш, освобождаването на дузина „твърде скъпи“, но качествени чужденци, вътрешни междуособици по оста Батков-Сираков-още няКОЙ, изобщо картинката никак не беше розова. В целия този хаос, Йоканович се опита да внесе малко ред и опит от позицията на играч с изяви във Висшата лига, Примера и сръбския елит и треньор с дубъл с Партизан и още трофеи от далечна Азия (може би тайландското първенство прилича повече на „А“ група). До ден-днешен повечето журналисти го определят като изключително точен, разбран, истински, феновете също го подкрепят. А последното му интервю за българска медия показа, че единственият човек от Левски, с когото сърбинът поддържа връзка, е... администраторът Райко. „Голям фен на Левски и човек, който много страда за клуба в последно време. Работих много добре с него и смятам, че той и хората като него са истинският Левски. За мен Райко е най-добрата част от Левски”, каза сърбинът и най-вероятно е честен. Точно това поведение и това мислене на Йоканович направиха така, че общото бъдеще на „сините“ и Славиша да не се състои. Начело на Левски Йока записа пет победи, четири равенства и две загуби – достатъчно, за да бъде предсрочно обявен в несъстоятелност.

В Уотфорд нещата също не изглеждаха розови – Йоканович пое тима през октомври и беше четвъртият назначен мениджър в рамките на 40 дни. Отборът бе на трето място, нямаше време за нови трансфери, за обиграване, за нищо революционно, повечето играчи са чужденци, под наем и „за пари“. Процентът отначало беше дори по-лош от този в Левски – едва две победи от първите осем мача, а четирите поредни загуби през ноември изпратиха клуба извън зоната на плейофите. Положителното развитие на нещата бе в сферата на смелите мечти... но от декември досега Уотфорд записа 15 победи от 20 мача в лудата битка за Премиършип. Италианските собственици на клуба, почетният президент сър Елтън Джон, медиите, феновете – всички изтъкват ключовата роля на Йоканович и го поздравяват за успеха. „46-годишният Славиша Йоканович несъмнено спада към новата порода успешни мениджъри в английския футбол“, се казва в анализ на една от водещите спортни медии на Острова, а интересът на клубове като Съндърланд е доказателство за добрата му работа и очакваното кариерно развитие. На Острова, не в Подуяне...

Но, както е казал поетът, „свестните у нас считат за луди“ и с това сякаш сме свикнали. Разбиранията на Йоканович срещу съблечените треньори у нас, срещу липсващите стандарти, срещу мъглявото бъдеще и прашасалото славно минало на родния футбол. Успехите му срещу дребните свади, кухите лицензи, дребнотемието и декларационните войни. Нас тук не може да ни учат някакви си специалисти, в нашата кочинка оцеляват само обилно цапащите се. Добре е за Йоканович, че от Левски бързо го „разкриха“ и му направиха такава услуга, че разсрочването на дълговете е най-малкият жест, който може да им направи.

Шегата настрана, хубаво е да си дадем сметка къде всъщност са проблемите на родния футбол, а примери като този със сръбския треньор би трябвало да светят като сигнална лампа. Защото футболът ни ще остане все така ненормален, докато нормалните хора не могат да виреят вътре в него. Независимо дали идват от Сърбия, Англия или Тайланд.