Казанът на българите никой не пази. Те са толкова разделени, че няма никакъв смисъл от надзиратели.
Делят се на сини и червени при положение, че рухна и синята, и червената идея. Много сини се оказаха толкова червени, че дори и изчервените от срам не можели да станат по-червени. Това кухо разделение обаче все още пали страстите.
Сякаш живеем в миналото. Сякаш не сме мръднали от времето на рефрена "седем милиона мишлета". Фили, фоби, сини, червени. И държавата биха разцепили, за да наложат своята правда. Българин изпратил писмо до ООН с описание какъв бил българският кандидат. Сякаш големите държави не са наясно, сякаш нямат мнение, сякаш няма да изтъргуват този пост чрез сложна плетеница от преговори. Може да сте сигурни, че никой в Съвета за сигурност не очаква сигнал от "София 1000", за да си изгради мнение за голямата картина в Ню Йорк. Защо все още никой португалец не е изпратил писмо за роднините на бившия лидер на социалистите в Португалия Антониу Гутериш или за хърватската кандидатка Весна Пусич, толкова яростен защитник на хората с хомосексуални наклонности?
Толкова ли са глупави португалците и хърватите?
Дами и господа, два милиона души си заминаха, преди всичко по морални причини. Не можем и не можем да се отърсим от комплекса на сателита, който полововин век е живял тоталитарно, след което всичко се е сринало без никой да обясни на хората какво да правят. Да, червените са изнесли милиони, агенти на комунистическите служби станаха олигарси, а много от наследниците им поеха по пътя на политиката. Да има значение кой какъв е. Има значение кой какво е откраднал. Но това трябва да го решат институциите, а не крясъците на сини и червени талибани. Живеем с тотална липса на усещане за общност и точно тук е проблемът - колкото по-разделен народ, толкова по-слаби институции. Как тогава да очакваме някой да осъди престъпленията на стария режим?
Модерно е да казваме, че "немало такава държава" или да наричаме България "тая държава". Тръпки ме побиват. Ако ще наричаме България по този начин как да се уважаваме едни други? Много по-лесно е да се псуваме и бием по светофарите, да обвиняваме други хора за всичките ни несполуки. "Ние не сме виновни" е оправдание от времето на бай Ганьо.
Двама съседи една ограда заедно не могат да построят, роднини за половин етаж не могат да се разберат. В блока са ти криви съседите, в работата колегите. А децата ви заминаха и заминават, защото така и не могат да се отърсят от гадното чувство, че някой все ги бута под общия знаменател, вкарва ги в чужд коловоз, изграден от чужди закостенели представи за среда, в която най-лесно е да се лепят етикети.
Добро утро, годината е 2016-та. В света става толкова страшно, че ретроградните разделителни линии могат само да ни вредят. Краката не могат да вървят напред, а главата да гледа назад. Защото ще се удариш челно или ще паднеш в стария казан, на който все още пазачи не са нужни.
