Това е приказка за яденето и преяждането.
Предварително се извинявам на всички постещи премиери, но пред хляба, яденето и преяждането всички сме равни.
През лятото на 1915 г. реколтата на Запад била такава, че дори и пиците били постни. Не че било много сухо или валежи удавили зърното, но милиони мъже били мобилизирани в Първата световна война. Все още нямало брюкселски чиновници, затова самосиндикално французи и белгийци започнали да се оглеждат за зърнени храни из картата на Стария континент.
Естествено дошли в България с баснословната сума от над 10 милиона френски франка, депозирани в Българската търговска банка, където десетилетия по-късно се пръква и КТБ.
Докато властите се усетят и благодарение на корумпирани български политици, българското жито, ечемик, ръж и овес се подготвяли да поемат на Запад, обричайки на глад голяма част от населението. Така зърното изчезнало от пазара, изкупено с чужди пари и за чужди цели, скрито в български складове.
Посред пости политици дебелеели, а население линеело.
Французите си направили тънки сметки - хем ще предизвикат криза в присъединилата се на страната на Централните сили България, хем ще разполагат със зърно за своето население. Но не станало точно така.
Резултатът: 14 осъдени преяли български политици, сред които и двама бивши министри. Търговска банка била компрометирана, макар и временно, а реколтата била конфискувана.
Точно 100 години по-късно метафората за яденето отново е актуална. Корпоративната банка, която се настанила в същата сграда на тогавашната Търговска банка е затворена. Но докато новите силни на деня се обвиняват кой и как преяждал с власт, килиите с южно изложение в Централния софийски затвор са пълни с кокошкари. А те били построени за политици, преяли и ояли се с власт точно по това време.
