От догодина селекционерите в елитната ни „А група“ ще имат между 9 и 18% по-малко работа. Причината е, че решението кой кога да е титуляр е взето доста преди началото на мача, и то не от президента или собственика на клуба, а от футболния съюз. Най-новата идея на футболната централа, която ще влезе в наредбата за сезон 2016/2017, е елитните клубове да са задължени да започват всеки един мач с най-малко двама български футболисти до 21 години.
В момента такава директива има само за един футболист, но в правилника на БФС не бе уточнено колко точно трябва да престои на терена. Така се стига да ситуацията, в която младокът стартира мача, за „да отбие номера“ и рядко започва второто полувреме, а заема полагаемото му се място на трибуните или на пейката. На пресконференция БФС си посипа главата с пепел и обеща грешката да се поправи (или поне да се регламентира) още през зимната пауза, като в новата наредба ще пише, че футболистите до 21-годишна възраст трябва да са на терена минимум през първите 45 минути на всеки мач.
За следващия шампионат мерките са „по-строги“ – единият младеж ще трябва да остане на терена цял мач, а другият – поне едно полувреме. Идеята на БФС изглежда много проста – ако тимовете са задължени да пускат младежи, ще са задължени да поддържат ниво при привличането им, ще развиват подготвителните си школи, ще ценят младите таланти и прочее химери и розови блянове.
Чуха се и мнения, че въвеждането на новите правила ще навреди сериозно на резултатите на трансферно активните тимове, но пък ще ги „побългари“ като с магическа пръчка. И това е в сферата на празните обещания – след налагането на задължителен млад БГ играч като титуляр нищо различно не се случи. Примерът е най-осезателен с Лудогорец, където от 28 картотекирани за този сезон играчи 18 са чужденци, а от останалите 10 едва 5-6 редовно „помирисват терен“.
Да не говорим за недоразумението „Б отбор“, което уж трябва да се ползва за обиграване на недооценени (или млади) играчи от школата, а всъщност действа като „поддържащ темпото“ симулатор за звездния тим от Разград. Ако не сте много убедени, репортаж за победата на Лудогорец II над дублиращия тим на Литекс ни разказва следното „Лудогорец откри резултата още в 1-ата минута. Разписа се новото попълнение от Бразилия Джонатан Кафу. Той се възползва от асистенция на друг футболист от първия тим – Джоди Лукоки. В 7-ата минута резултатът вече бе 2:0 за „орлите“. Реферът отсъди дузпа за нарушение срещу Жуниор Кишада. Зад топката застана Лукас Саша, който бе безпогрешен“.
Всъщност обаче проблемът не е нито в липсата на млади играчи, нито в невъзможността младоците да играят на ниво, а в нежеланието на клубовете да ги създават и налагат. Няма как (а според мен и не трябва) да кажеш на един добър селекционер каква да е неговата селекция, колко млади и колко стари да има вътре, колко да са руси и колко да са черни, колко да са ниски и колко да са високи. Да не говорим за чисто спортно-техническите казуси – какво става, ако задължителния младок трябва да изиграе 90 минути, а се контузи, изкара си червен картон или (дано никога не се случи) умре на терена, а селекционерът му е изчерпал смените или няма друг под 21 на скамейката? Служебна победа за противника, допълнителна смяна с момче от публиката, изваждане и на младока и от противниковия отбор, преиграване?
Сериозният извод е, че един или два подсказани титуляри са някакъв особен компромис, който хем показва някаква загриженост, хем не променя особено статуквото. Като се абстрахираме от казусите и задължаващия елемент, с един или двама „по наредба“ няма да се стигне до сериозна промяна, просто защото подобна бройка играчи винаги се намира и почти всеки тим няма нужда от БФС и някакъв си регламент, за да го използва.
Ако половината отбор трябва да е млад и с родно гражданство или пък в титулярния състав може да има до двама с чужди паспорти (абстрахирайте се от дискриминацията и в двата примера), то тогава цифрата е достатъчно сериозна, за да накара клубовете да се осъзнаят и да променят политиката си. Но подобна директива няма как и не трябва да бъде налагана.
Решенията по-скоро трябва да са в посока стимули за работещите правилно по отношение на младите тимове, силни и сериозни дублиращи отбори (където да играят млади играчи, а не останали „на сухо“ скъпоплатени звезди), повече контрол и качество в младежките и юношеските мачове (тези по футбол, не по свободни боеве като на Герена преди седмица), възможности за (например) данъчен контрол на големите заплати и фрапиращите разлики и, разбира се, някакъв авторитетен съблюдаващ нормите контролен орган. Понеже правилата би трябвало да важат за всички и да са достатъчно сериозни, а не една седмица да казваме, че младите са ни най-важни и правим реформи и компромиси в тяхно име, а дни по-късно да оценяваме две пребити от хулигани „важни“ футболистчета на една шлосерска заплата.
