Докато политически се опитвахме да изплуваме и да поемем в някаква посока със спокоен кроул, един от най-големите плувци в света пое рязко към дъното. За втори и даже трети пореден път... Сходствата с родната политическа ситуация са много, но това е друг анализ.
Майкъл Фелпс – легендарният американски плувец, най-успешният спортист в историята на Олимпийски игри, носител на 22 медала от Олимпиади, 18 от които златни, „детето-чудо“ на американското плуване, най-младият рекордьор в плувния басейн, „куршумът от Балтимор“, генно-модифицираният шампион с огромните ръце и „гумени стави“, с първо участие на Олимпиада на 16 години и с 33 медала от Световни по плуване за има-няма 10 години активна спортна кариера, бе арестуван за шофиране с несъобразена скорост, незачитане на пътната маркировка и в нетрезво състояние. Реакцията на американската плувна федерация USA Swimming бе светкавична – спиране на състезателните права за шест месеца, отстраняване от националния отбор за предстоящото Световно първенство в Русия през 2015 и отнемане на месечната стипендия от федерацията, докато трае наказанието.
С други думи, от федерацията направиха „на пух и прах“ желанието на Фелпс да се завърне в басейна след около двегодишното отсъствие. Легендата обяви края на своята състезателна кариера след Олимпиадата в Лондон и четирите златни медала, които оформиха забележителния рекорд от 22 олимпийски отличия. Но през пролетта на тази година шампионът анонсира завръщането си и се пусна в няколко състезания, с на пръв поглед незаявена амбиция да „завладее“ басейна и в Рио след две години. Няма какво да се лъжем, че целта е това – няма как да е иначе. Въпреки противоречивите резултати в състезанията през пролетта и лятото, Майкъл със сигурност щеше да е сред „обичайните заподозрени“ на Олимпийските игри – просто защото е Фелпс и заради всичко надлежно изтъкнато няколко реда по-нагоре. И когато картинката започна да се нарежда, дойде арестът, а после и последствията и реакциите. Всички те казват само едно – от USA Swimming очевидно не робуват на бъдещи успехи, а само на настоящи правила. Особено ако се вземе предвид, че това наказание не е първото за шампиона.
Историята от тази година се повтори като неприятно deja vu - сигурно си спомняте, че малко след като спечели 6 медала в Атина, 21-годишният Фелпс бе спипан да кара пиян. Провинението му костваше минимална глоба, 18 месеца пробация и задължението да изнася лекции пред ученици и студенти и да посещава срещите на фондацията „Майки срещу шофирането в нетрезво състояние“. Тогава Майкъл понесе мъжки наказанието, сподели колко зле се чувства и коментира пред съда в Мичиган, че „осъзнава сериозната грешна постъпка, която е направил“. Четири години по-късно и малко след успехите в Пекин, Фелпс отново влезе в жълтите хроники, този път със снимка, на която доволен пуши неясна субстанция от бонг по време на някакъв безумен студентски купон.
И в двата случая от плувната федерация реагираха все така „по устав“ – месеци далеч от басейна, наказания и никакви „аванти“ заради факта, че говорим за най-великия олимпиец на Америка, който преди две години си разменяше туитове с президента Обама („Поздравления за Майкъл Фелпс, който подобри рекорда за най-много медали. Ти накара страната си да се гордее“, бяха думите на Барак Обама, „Благодаря ви, г-н президент. За мен е чест да представлявам САЩ. Най-великата страна в света“, отговори плувецът).
Още повече, че спирането на правата и лишаването от възможност за участие в Световното е много повече от просто едно наказание. В година преди Олимпиада точно този форум е най-важният за всички плувци, там се вижда къде и какво може да се подобри, за да дойдат година след това и медалите. Ограничаване от участие там най-вероятно означава не просто „почивка за шест месеца“, а прилича повече на „наистина прекратена кариера“. Защото на никого не му пука на кое място ще се класира Фелпс на Панамериканските игри или на някакви гонки в Аризона. Дали ще подчини всички на иначе нетипичната дистанция 50 метра свободен стил в някакъв си басейн в Маями. Всички гледат към Рио, към новите рекорди и към новите дискусии на най-най-високо ниво в Туитър.
Когато можеш да зачеркнеш всичко това, защото е важно да отправиш послание и да подчертаеш, че на звездите не може да им се размине, заслужаваш адмирации. Ще кажете „на Запад и в Америка е така“, всъщност ни най-малко – в Американската футболна и бейзболна лига почти всяка седмица има по един случай на шофиране в нетрезво състояние, домашно насилие или нарушаване на обществения ред, но никоя от федерациите не смята за нужно да размахва пръст, защото това е отговорност на полицията и съда. Футболните звезди на Острова също са в тази графа – единственото, което се получава след грешките им, е максимум страница в таблоид, солена глоба и малко обществено порицаване до следващия брилянтен гол. Тук историята е друга – за Фелпс тъжна, а за всички зрители и анализатори – изключително важна.
