Отива си една седмица, която напомни на мнозина от нас, че корупцията и престъпността са изродили държавата и обществото ни до такава степен, че продължаваме да се движим с широко затворени очи. През 2016 година все още се говорим за СИК, за ВИС, и прочее съкращения, които бяха известни за "четвъртокласниците на Виденов и Костов", "седмокласниците на Кондьо" но все още живеят в съзнанието на "седмокласниците на Кунева", която ги нарече "четвъртокласниците на Орешарски".
Дами и господа, като представител на едно междинно поколение от първолаци в първата година на промените, детството ми премина сред объркани ценности, при които лекари и учители работеха за жълти стотинки, докато децата им си мечтаеха да станат митничари - защото там имаше пари.
Много деца от това поколение умряха от хероин, примесен с диазепам и мазилка, който се разпространяваше спокойно по улиците на София и големите градове. Никога няма да забравя очите на някои майки в моя квартал. Те бяха широко отворени и безнадеждни, много тъжни.
Дрогата погуби някои от най-свестните и умни деца, които познавах. Някои от тях бяха мои приятели. Затова съм особено чувствителен когато чуя думата "наркотици" и изпитвам ненавист към всеки, който се занимава с дрога.
Кое е мерилото дали живеем нормално?
Мутрите от 90-те, които в нормалните страни щяха да са много успешни носачи на цимент и павета за къщите на образованите и работещите хора, делят територии, стрелят се, убиват се и определят кой може и кой не може да се занимава с бизнес по морето. Това е факт и нито една версия за битова свада не може да прикрие. Широко затворените очи на днешния ден са корупцията и безнаказаността, които раждат страха.
Мисля си, че всичко е свързано - когато ценностите са разбъркани, няма шанс да имаш силно и сплотено общество. Така беше и тогава, уви така е и днес. Нормалният човек трябва да е горд с труда си и да знае, че е уважаван от другите, каквото и да прави.
Той трябва да знае, че има закони и силни институции зад гърба си, които ще го пазят от посегателства. За да прави истински и правилен избор за семейството си, бъдещето си и дори политиците.
Много от вас си мислят, че ни е нужна революция
Но аз не съм сигурен, дали първо ни е нужна еволюция? След която да спрем да живеем с широко затворени очи и ще започнем да наричаме децата си "ученици на Радичков или Йовков, Джон Атанасов, а защо не и на Стоичков".
Тогава би започнала и истинската промяна - от нашите глави. И нашите очи.
