Събитията от седмицата все повече доказват, че новият национален спорт е старият национален спор.
Спор за Григор. Спор за тези, които искат да избягат през България и тези, които бягат от България. Спор за концерта на Слави и концерта на Ерос.
Спор полезна или вредна е домашната туршия и дали Путин и момчетата на Кадиров ще разбият "Ислямска държава". Дали ЦСКА си заслужава мястото във В група и защо църквата няма позиция за мигрантите.
Когато църквата има позиция, спорим защо църквата има позиция. И дали говори православната църква или инквизицията.
Само политиците не спорят. Напротив, 184 депутати приеха промени в конституцията като дори и вечно спорещият Сидеров подкрепи "уж-реформите" в съдебната система. Казвам "уж-реформи", защото ако бяха истински реформи надали щяха да ги подкрепят тези, заради които се правят въпросните реформи.
Докато народът спори, по етажите на властта цари приятелска атмосфера - започва предизборна кампания, в която никой няма интерес да напада никого, така че и по медиите надали ще видим дори и двама, които да се карат.
Някакви хора ще ни обясняват някакви неща със заспали гласове и клишета. После ще гласуваме като зомбирани.
И ще продължим да си спорим. Няма каузи, които да ни обединяват, няма хора, които да уважаваме. Нормалните изглеждат ненормални, а калта извира от дупките и полепва върху чувството ни за едно цяло.
Това означава, че и националните ни спорове са като националните ни спортове - напоследък не водят до никакви успехи.
