В съдебната зала. Съдията пита свидетеля, призован от ищеца - „семейно положение?“. Отговорът - „необвързана“. Едва се сдържах да не се разсмея, защото първото, което ми хрумна, когато чух този отговор е „а, бе, тази жена да не си мисли, че я разпитват във facebook,а не в съда. След което съдията й подсказа правилната дума – „неомъжена“.
Така започна едно от делата, по които бях призована като свидетел, но от другата страна. От тази на ответника - Национална здравноосигурителна каса (НЗОК).
Всичко започна преди една година, когато подготвях разследване, излъчено по-късно в две серии на предаването bTV Репортерите. По сигнал на възрастна жена от град Павликени,че в местната аптека „Марешки“ й написали смъртоносно по-висока доза за прием на опаковката на лекарството.
Покрай проверката на тази история се натъкнах на куп нередности в контролната дейност на държавата върху аптеките. Включително се сдобих с доклад на инспектората на здравното министерство, от който ставя ясно, че през 2013 г. приближени на аптекарския бос Веселен Марешки са „превзели“ контролната дейност в Агенция по лекарствата, създавайки му абсолютен комфорт за развитие на бизнеса.
В първата серия на предаването бе излъчен запис от скрита камера, който показва как инспектори на другата контролна институция у нас – Здравната каса, извършват проверка в аптека „Марешеки“ в Павликени, по сигнала на възрастната жена, който аз им препратих. Не само им препратих, а и снимах проверката.
Двете инспекторки, по мое мнение, се държаха по-скоро като адвокати на аптеката, отколкото като контролен орган. Безрезервно се довериха на твърдението на фармацевтката, че тя не е написала смъртоносната доза. И не питаха повече. Нито нея, нито останалите служители в аптеката, нито самата жена, подала сигнала , която също присъстваше на проверката.
През цялото това време пред очите им стоеше кашон с лекарства и рецептурни книжки на пациенти, опаковани в торбички в нарушение на правилата. Но инспекторите не само не попитаха какво прави този кашон там, а го използваха като доказателство в полза на аптеката. Вадеха лекарствата от него, за да ми докажат, че в аптеката нямало практика да пишат дозите за прием върху опаковките. Между другото, това хич не е повод за похвала. Правилата за добра фармацевтична практика препоръчват дозите да се отбелязват.
След като излъчихме записа от проверката, управителят на Касата наказа двете инспекторки с „предупреждение за уволнение“. А те обжалваха наказанието в съда, като всяка от двете заведе дело поотделно. Призоваха ме като свидетел от страната на Касата. Така разбрах , че едната от инспекторките им била „необвързана“ (те бяха една на друга свидетел по делата).
Като свидетел от страна на ответника нямах право да задавам въпроси, а само да отговарям на поставените към мен. И всеки път когато адвокатът на инспекторките се опитваше да ми зададе въпрос, ми ставаше жал за него. От една страна го разбирах - все пак трябва да изгради някаква защита. От друга - ми беше жал. В безсилието си дори ме попита в какво качество съм задавала въпроси, докато се извършвала проверката?!? А когато казах, че с удоволствие ще предоставя целия запис от скритата камера , не го изиска.
В съдебната зала чух какви ли не твърдения от страна на инспекторките, някои от които откровена лъжа. При това лесно доказуема лъжа. Затова изобщо не се изненадах, когато прочетох решенията на Районен съд Велико Търново по двете дела.
В едното ясно е записано, че инспекторката е свършила работата си формално. Опитвала се е да убеди мен и жената, подала сигнала, в правотата на аптеката, като е подкрепяла защитната теза на фармацевтката. По този начин, според съда, е създала съмнение в обективното и безпристрастно извършване на проверката. Като не е спряла дотук, а е започнала открито да се държи грубо с жената, подала сигнала, както и да изразява съмнения в моята компетентност на журналист. В решението си съдът посочва, че са налице множество тежки нарушения, които са достатъчни за налагането дори на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”. В заключение, отхвърля искането на инспекторката за отмяна на наказанието „предупреждение за уволнение”.
За решението по делото на другата инспекторка съдът излага сходни мотиви. Записано е, че не са положени никакви усилия за изясняване на обстоятелствата по подадения сигнал. Не са разпитани всички служители в аптеката, включително и така наречените „оператори”, върху които всъщност пада съмнението, че са написали смъртоносната доза. Твърденията на инспекторките, че „операторите” в аптеката нямат правомощия да пишат дозите върху опаковките, априори не означава че фактически не го правят, пише съдът. И отхвърля искането за отмяна на наказанието „предупреждение за уволнение” .
Решенията на Районния съд могат да се обжалват пред Великотърновския окръжен съд. Ако бях на мястото на инспекторките, вместо да обжалвам, ще благодаря за наказанието „предупреждение за уволнение”. Защото, както е записано в едно от решенията на съда, има достатъчно основания за „дисциплинарно уволнение”.
Мария Ванкова, неомъжена
