Сами от себе си да се научим не можем. Защото кратък е човешкият живот. С тези думи от началото на "История Славянобългарска" започва коментарът тази седмица. Не очаквайте да чуете нито едно обвинение за интелектуалните качества на децата в училище. Защото днес, може да бъдете сигурни, че те са много по-информирани и начетени от времената, когато денят приключваше с първа програма, а около нас нямаше просто какво да се случи...
Но какво се случва в главите на тези, които трябва да предизвикат интереса им? Да грабнат вниманието им? Да ги научат как се плува в океана от истинските текстове и фалшивите манипулации? И на кого му хрумна да извади Паисиевата история от учебните планове?
Прекарах няколко часа, за да се убедя, че информацията за Паисий е истинска, защото напоследък в интернет се появяват толкова фалшиви новини, които палят страстите, че трябва да се научим да различаваме информацията от дезинформацията. Просто дойде такова време. Не е като в тази песничка:
„Отдолу иде джип "Мицубиши" със яка броня, с прозорци скришни. Всички по пътя той изпреваря.
- Но на кого е? Кой ли го кара?
- Вълчо го кара. Свири и гази!
- А във колата коя е тази?
- Лиска е вътре”.
И много иска на мис конкурса да стане миска.
Тази песничка от учебника по музика за трети клас още преди години стана медиен, а и вероятно кръчмарски хит. Но някой се е сетил да разсъждава върху присъствието на Паийсии в учебното съдържание. Докато по улиците вълците наистина газят, а лиските все така искат да станат миски. А ние сме все така разединени. Още нещо странно. Третокласниците трябва да четат уроци, в които върху една страница е сбит българския политически живот от Александър Батенберг до президента Първанов и влизането ни в Европейския съюз.
Разединението не е от вчера, дами и господа.
Но днес е по-силно от всякога. И всеки се опитва да ни придърпа към себе си. Защото малките деца и по-глупавите, както е казал Паисий - не знаят. Така онези, силните и непобедимите в битките, славни и почитани от всички - внезапно отслабваха, смиряваха се, упадаха, загиваха, изчезваха... Така сами ще стигнем до деня, в който ще се срамуваме да се наречем българи. Но няма да има кой да ни попита - защо се срамуваме, дори и този въпрос да отеква през вековете. Защото може би ще сме забравили. И повярвайте ми - има кой да се погрижи за това.
