Днес ние, българите, празнуваме прогресивните сред нас - тези, които ни дърпат напред, които ни провокират да четем повече, да усвояваме нови умения, да вървим смело.
Мислех си как, като малка, в училище, за мен този празник беше ден на достойните българи от миналото - на Паисий Хилендарски, на Захари Зограф, на Кольо Фичето, на Вазов, на Ботев, на стотиците, чиито имена не са достигнали до нас, но са създали училище, построили са църква, чешма, написали са книга или са преписали нечия чужда, за да я има за бъдните поколения.
Тогава - като малка - ми се струваше, че на първи ноември почитаме героите си от миналото. Много по-късно си дадох сметка, че не е така.
Днес празнуваме не само онези, които вече не са между нас, а и тези – най-вече тези - които днес и сега мислят, прокарват нови пътища, разкъсват окови, разбиват стени в стремежа си към светлината.
Това са днешните будители - онези, които не се примиряват с нормата и не се отказват, макар да им е трудно. А на тях им е трудно. Защото са първи. И често неразбрани. И затова - неоценени.
Може би - и дано - всеки от нас познава поне един такъв човек, на който дължим посоката си напред. Те са будителите, които честваме днес.
Поклон! И да са живи и здрави!
